Топлинният стрес достига екстремни нива и се нуждаем от спешни мерки, каза д-р инж. Лидия Витанова относно първото национално изследване по проблема

Топлинният стрес достига екстремни нива според международно признатата скала и се нуждаем от спешни мерки, каза д-р инж. Лидия Витанова от института GATE в София. Резултатите са от първото национално изследване, направено от “Климатека”, за промяната на топлинния стрес в 10 населени места в различни части на България. Това са градовете София, Благоевград, Кърджали, Пловдив, Плевен, Русе, Варна, Бургас, Сливен и Видин, като те са подбрани според географската локация, разпределението на градовете спрямо четирите посоки на света, релеф, климатични условия и големината и гъстотата на населението. Топлинният стрес е когато човек усеща топлинно натоварване в резултат от комбинирано въздействие на температура, влажност, вятър и радиация, обясни Витанова. Важно е да се подчертае, че това е комбиниран фактор, защото не само температурата е важният елемент, когато имаме усещане за нас самите, допълни тя. Изследването показва дали и доколко климатичните промени са повлияли на конкретно екстремно явление, като горещи вълни, суши, наводнения, пожари, екстремни валежи и дали климатичните промени са направили дадено явление по-вероятно и по-силно. Проучването е съставно чрез регионален модел, въз основа на симулация, а не на базата на реални данни, като е избран един и същи летен ден през 2006 г. и през 2025 г., показващ влиянието на екстремните горещини на времето и пространството, посочи Витанова. В методологическия подход са използвани различни видове фактори, на които е направен интегриран анализ. Това са факторите, измерващи относителния принос към топлината и стреса: Т2m - температура на въздуха и MRT- топлина на слънцето и нагрети повърхности и факторите, и факторите, които показват въздействието върху човека: WBGT- риск при работа и спорт на открито, PET - как човек усеща топлинната среда и UTCI - ниво на топлинен стрес и здравен риск. На национално ниво за 20 години температурният стрес се е вдигнал с около 10 градуса, заяви Витанова. Данните са калкулирани на база на земеползване, енергийна консумация, температура на въздуха и посока и скорост на вятъра. За индекс WBGT изводът е, че за 2025 г. има с 2 градуса увеличение спрямо 2006 г., което е в категория екстремен топлинен стрес. За MRT, където стойностите са повишени с шест градуса в съпоставка на двете години, става ясно, че градската среда задържа и излъчва повече топлина, което забавя вечерното охлаждане. За фактора, който влияе на човешкото тяло (UTCI) през 2025 г. той достига до 50 градуса, което е ръст с близо 9 градуса и преминава в графа екстремен стрес. На локално ниво в Плевен е отчетено най-силно вечерно затопляне от всички изследвани градове, като увеличението е с 9,5 градуса - от 29 градуса на 38,5 градуса. Резултатът показва особено силно задържане на топлина вечер, което се дължи на факта, че градът се намира в такъв регион, където има изключително горещи вълни и засушаване, обясни Витанова. В София също има значително повишение от 25,5 градуса на 34 градуса (+8,5 увеличение), което показва чувствително по-слабо вечерно захлаждане. В Пловдив има силно вечерно затопляне, нареждащо града сред местата с най-голяма промяна. За резултатите в различните градове са доминиращи географското местоположение, регионалният климат и морското влияние, обясни тя. Благоевград отчита силно затопляне от 8 градуса, заради локацията на града в район с намалена вятърна циркулация и заради топографията. В черноморските градове Варна и Бургас има минимални изменения, което е в резултат на морския бриз, който оказва благоприятно влияние за ограничаване на вечерното затопляне. В Русе и Видин увеличението на температурата е умерено, заради влиянието на река Дунав и локацията на градовете. В Сливен също има минимална промяна заради силните ветрове, допълни тя. Част от препоръките за справяне с топлинния стрес са системи за ранно предупреждение, наличието на охлаждащи центрове, засенчването на обществени пространства, адаптирането на обществени сгради и карта на зоните с висок топлинен риск за определяне на най-горещите квартали и приоритетно насочване на мерките към тях. Витанова обърна внимание на важността на темата за топлинния стрес в световен мащаб, като посочи данни, че глобално 2025 г. е с 1,47 градуса по-топло спрямо годините от прединдустриалното ниво.