Приемната грижа е временен пристан, от който децата могат да продължат напред, разказва приемната майка Емилия Бошнакова от Девин

„Много се радваме, когато чуем от осиновителите: „Благодарим ви, че полагахте грижи за нашето дете“. Това споделя за БТА Емилия Башнакова от Девин, която заедно със съпруга си Велин вече 13 години се грижи за деца, нуждаещи се от семейна среда, сигурност и обич. През дома им са преминали шест деца, а най-трудният момент за семейството остава раздялата с всяко от тях. За своя избор, предизвикателствата и удовлетворението от приемното родителство Емилия разказва в рамките на инициативата „Приеми ме“, която се реализира от Българската телеграфна агенция (БТА), Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за социално подпомагане. Решението да станат приемни родители се заражда, след като гледат телевизионна кампания за набиране на приемни семейства. Историите на децата, останали без родителска грижа, ги трогват, но тогава не предприемат конкретни действия. По-късно техни съседи приемат дете в дома си и това се оказва решаващо за семейството. „Гледайки как домът им се промени и колко радост внесе в него това дете, сякаш нещо в нас се пречупи и ние решихме също да опитаме и да се впуснем в тази нелека професия на приемния родител“, спомня си Емилия. По това време семейството живее в девинското село Осиково. През 2020 г. местното училище е закрито заради намаляващия брой ученици и Емилия и съпругът ѝ се преместват в Девин. Промяната на обаче не променя решението им да продължат да бъдат приемни родители. В момента двамата се грижат за седемгодишно момиченце, което е в първи клас. Емилия разказва с гордост за напредъка му в училище. По думите ѝ детето е старателно, упорито и има желание да учи. Вече започва да чете и се справя добре с учебния материал. „Развива се много добре и в емоционален, и в психически план“, казва приемната майка. Това е шестото дете, което семейството отглежда. През годините са полагали грижи както за момчета, така и за момичета, а профилът им на приемно семейство е за деца на възраст от пет до 12 години. Емилия разказва, че децата често пристигат в приемното семейство без изградени основни навици и със затруднения в емоционалното и психическото развитие. Необходими са време, търпение и постоянство, за да се почувстват спокойни и сигурни в новата среда. „Даваме всичко от себе си, за да могат тези деца да разгърнат потенциала в себе си. Това са едни прекрасни малки цветчета, които сякаш в приемното семейство разцъфват“, споделя тя. Според приемния родител промяната в децата е видима. Те постепенно изграждат доверие, придобиват увереност и започват да развиват способностите си. Най-голямото удовлетворение за семейството е да види колко много е постигнало едно дете за времето, през което е било при тях. Приемната грижа обаче е временна и рано или късно настъпва моментът на раздялата. Емилия признава, че колкото и опит да натрупа човек, никога не може да бъде напълно подготвен за нея. По думите ѝ всяка раздяла е емоционално изпитание, защото те се привързват към децата и ги възприемат като част от семейството. Силите да продължат им дава мисълта, че децата отиват в постоянен дом, където ще бъдат обичани и ще растат със своите осиновители. „Всяко едно дете изживяваш раздялата и даваш частица от сърцето си. Но това, че отива на хубаво място, ти дава сили“, казва Емилия. За семейството особено ценни са моментите, когато получават благодарност от осиновителите. С някои от тях продължават да поддържат връзка и след приключването на приемната грижа. „Тези деца са будни, емоционални, нуждаят се от внимание, любов и обгрижване. Понякога това да седнеш с детенцето, просто да го прегърнеш, да му кажеш: „Ела да прочетем заедно една приказка“, сякаш е напълно достатъчно“, разказва тя. Емилия и Велин имат пораснал син, който вече е поел по своя житейски път. Двамата продължават да посвещават ежедневието си на приемните деца. Тя признава, че неведнъж са чували въпроса защо са избрали толкова отговорна и трудна задача. Познати са ги питали дали не предпочитат да се занимават с нещо друго, вместо да поемат грижата за деца, преживели трудности. „Не, аз не го приемам като нещо трудно. Давайки любов на тези деца, се чувствам пълноценно“, казва тя. Приемната майка оценява и подкрепата на социалните работници в Девин. По думите ѝ комуникацията със социалната служба е на много добро ниво и винаги получават съдействие, когато имат нужда. След 13 години приемно родителство Емилия е убедена, че грижата за децата е много повече от професионално задължение. „Приемната грижа е мисия, временен пристан, от който децата имат нужда, за да продължат напред. Това за нас не е работа. Всяко детенце, което идва в нашето семейство, ние го приемаме като наше дете“, споделя тя. В област Смолян има 57 приемни семейства, а повечето от децата, настанени в приемна грижа, са на възраст до три години. Според ежегодните оценки на Агенцията за социално подпомагане регионът е сред добрите примери за качествена приемна грижа. Историята на Емилия и Велин Бошнакови е част от съвместната инициатива „Приеми ме“, която цели да популяризира приемната грижа, да представи опита на приемните родители и да насърчи повече семейства да научат как могат да помогнат на деца, нуждаещи се от подкрепа. Инициативата е част от проекта „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизирането на системите за социална закрила“ – Компонент 1. Проектът се финансира по Програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд плюс.