Най-старите японски йероглифи са от преди 3300 години, стана ясно на курс по калиграфия във Варна

Демонстрации и работилници за японска калиграфия и рисунка води сенсей Мицуру Нагата във Варна. Събитията са част от 37-ите Дни на японската култура в България и се организират от посолството на Япония и Японския културен център „Кокоро“. Днес майсторът провежда три обучения в концертната зала на Радио Варна. В тях той разказва за произхода и развитието на японските йероглифи (канджи). Демонстрира как те се променят с течение на времето (най-старите датират отпреди 3300 години), като преминават през няколко стила, докато стигнат до съвременния си вид, който всъщност е фиксиран още през първите векове от новата ера. Нагата даде примери с йероглифите за кон и планина, чийто първоначален облик наподобява рисунка. Сред стиловете са бързописът и полубързият шрифт, както и рейшо, който се използва върху банкноти и визитки. Всеки знак е морфема, има свое име и значение. В японския език има три писмени системи. В задължителното образование до 15-годишна възраст се учат 2130 йероглифа, но след това хората обогатяват познанията си, защото за четене на вестник например е нужно да знаеш поне 3000 знака, каза майсторът. Добави, че в съвремието много рядко се измислят нови знаци. Четките, които се използват в калиграфията (шодо) и рисунката (сумие), се правят от конски косми, като те са с различна твърдост през различните сезони. Мекотата влияе върху стила на рисунката или писмения знак. Четката се нарича фуде, а хартията, на която се пише и рисува – ками. В работилницата във Варна учениците усвоиха умението да приготвят туша си в мастилница. Тушът (суми) е като виното – има както по-евтини разновидности, така и висококачествени за стотици евро. Приготвя се от сажди от иглолистни дървета или от стопена животинска мазнина. Продава се като блокче, което се втрива в мастилницата заедно с малко вода. Най-известните майстори на туш са в град Нара, където се произвежда над 90 процента от суровината в Япония, каза още Нагата. Добави, че и в Япония, както и в България, има упадък на занаятите, тъй като всички искат да работят нещо лесно на бюро. Затова той призова да подкрепяме хората, които създават нещо с ръцете си.