Приемната грижа е мисия, а не професия, каза приемният родител Гинка Колева

Приемната грижа е мисия, а не професия, защото изисква пълна отдаденост, търпение и готовност да се посветиш на дете, което има нужда от сигурност и любов. Това каза приемният родител Гинка Колева по време на дискусия в Националния пресклуб на БТА в Силистра, свързана с приемната грижа. От 2013 г. досега през дома ѝ са преминали деца, 16 от които са осиновени, а едно, за което се е грижила, се е върнало в биологичното семейство. По думите ѝ всяко дете е различно и идва със своите преживявания и травми, затова грижата за него изисква индивидуален подход, постоянство и много търпение. Колева подчерта, че сигурната семейна среда, любовта и ясните правила помагат на децата да се успокоят, да се развиват и да се чувстват защитени. Колева обясни, че сред децата, настанени в приемни семейства, има изоставени още след раждането, както и деца, за които биологичните им родители не могат да полагат необходимите грижи. Тя подчерта, че извеждането на дете от семейството не се налага непременно заради бедност, а когато то е неглижирано, е изложено на риск или родителите нямат възможност да се грижат за него. Според нея индивидуалната грижа в семейна среда е особено важна, защото приемният родител може да отделя внимание на конкретните потребности на детето. За да се постигне напредък, обаче, са необходими последователност, търпение и готовност едни и същи правила да се повтарят многократно. За нея парите не са водещият мотив да бъде приемен родител, въпреки че признава, че финансовата подкрепа не е достатъчна. Приемните родители получават възнаграждение в размер на 150 процента от минималната работна заплата, но работят по граждански договори и нямат правата на хората, наети по трудово правоотношение, включително платен отпуск, болнични и обезщетения за безработица. Колева призна, че раздялата с децата винаги е трудна, защото между тях и приемните родители се изгражда силна емоционална връзка. Тя обаче приема осиновяването като щастлив завършек на грижата, когато детето получи възможност да расте в постоянно семейство. С някои от осиновените деца поддържа контакт и се радва да вижда, че се развиват добре и са обичани. Според нея не всеки може да стане приемен родител, тъй като освен да осигурява ежедневните грижи, той трябва да има желание и способности да възпитава, да учи и да подкрепя дете, което често носи тежки преживявания. Затова приемната грижа изисква не само готовност да се помогне, но и истинска отдаденост към детето.