Европейски граждански панел обсъди препоръки за по-активно участие на гражданите и по-голяма отчетност на институциите

Участниците във втората сесия на Европейския граждански панел (ЕГП) за демократичната устойчивост обсъдиха препоръки за засилване на гражданското участие, повишаване на прозрачността при вземането на политически решения и укрепване на доверието в институциите. Сред предложенията са въвеждане на гражданско и медийно образование от ранна възраст, създаване на достъпни пространства за обществен диалог и по-строг контрол върху влиянието на корпоративните интереси и лобитата. В онлайн срещата, която започна на 16 октомври и приключи днес, 18 октомври, участваха 150 граждани, избрани на случаен принцип от 27-те държави членки на Европейския съюз (ЕС). Те работиха по препоръки в четири приоритетни области – гражданско участие, сближаване на гражданите и институциите, информация и технологии и обществено единство. В третия ден на сесията представители на 12 тематични работни групи представиха проектите си за препоръки, които бяха обсъдени от останалите участници. Сред основните предложения е медийната грамотност и критичното мислене да бъдат развивани още в училище, а политическото и гражданското образование да станат задължителна част от учебните програми. Според участниците гражданите трябва да могат да оценяват надеждността на информационните източници, да разпознават дезинформацията и съдържанието, създадено с изкуствен интелект. Предложено беше също обучението по тези теми да бъде достъпно и за възрастни, включително за хора в уязвимо положение. В дискусиите беше подчертана необходимостта демократичните ценности да се възпитават от ранна възраст не само в училище, но и в семейството и общността. Участници посочиха, че образователната среда трябва да насърчава диалога, уважението към различните мнения и съвместното намиране на решения. Друга група предложения беше свързана с доближаването на политиката до хората. Участниците препоръчват редовни срещи между граждани и представители на институциите на местно, национално и европейско равнище, както и създаване на обществени пространства за дискусии извън самите институции. Според участниците подобни инициативи трябва да бъдат достъпни за всички, включително за хора с увреждания, езикови затруднения или ограничени финансови възможности, както и за живеещите в отдалечени райони. Информацията за възможностите за гражданско участие трябва да бъде лесно откриваема и представена на разбираем език. В центъра на дискусиите бяха и прозрачността на политическите решения, отчетността на избраните представители и борбата с корупцията. Предложено беше да се засили контролът върху влиянието на частните икономически интереси и лобитата, включително чрез механизми за граждански контрол и по-ясно обяснение на мотивите зад решенията на институциите. Участниците обсъдиха и възможността за редовен диалог между гражданите и избраните от тях представители между изборите. Сред идеите са организиране на дни за гражданска отчетност, в които политиците да отговарят на въпроси и да представят какво са изпълнили от поетите ангажименти. В дискусиите беше изтъкнато, че гражданското участие не трябва да остава формално, а да дава реална възможност за влияние върху решенията. Според участниците доверието в институциите се укрепва, когато хората виждат, че мнението им се чува и се взема предвид. Това коментираха за БТА и част от четиримата българи, които участват в панела – Габриела Караджонова-Малчева от Пловдив, Михаела Колева от Ямбол, Стефан Русев от Ивайловград и Александър Стоев от Стара Загора. За избора на представители от България в ЕГП е сертифицирана фондация ХАЛО с управител Кристина Йорданова. В първата сесия преди месец в Брюксел представителите на страната ни бяха част от дискусиите за честни и прозрачни избори, качествената журналистика и надеждната информация. През последните дни те се включиха в онлайн дебатите за цифровата независимост на Европа, развитието на собствен европейски изкуствен интелект и защитата на личните данни. Първата сесия на панела се състоя от 18 до 20 септември в Брюксел. Тогава участниците обсъдиха какво укрепва доверието в демокрацията, кои са основните заплахи пред нея и как гражданите могат да участват по-пълноценно във вземането на решения. Заключителната трета сесия е насрочена за следващия месец. Между 20 и 22 ноември в белгийската столица препоръките ще бъдат финализирани, подложени на гласуване и представени на Европейската комисия, която ще ги използва като принос към работата си за укрепване на демокрацията.