Синдикати и работодатели с разнопосочни позиции относно минималната заплата след срещата с финансовия министър Гълъб Донев

Представителите на синдикалните и работодателските организации изразиха разнопосочни позиции относно размера на минималната работна заплата за 2027 година след днешните си срещи с министъра на финансите Гълъб Донев, проведени в сградата на финансовото ведомство в София. Представители на КНСБ и КТ „Подкрепа“ се срещнаха сутринта с финансовия министър, след което в ранния следобед се състоя и отделна среща с работодателските организации. Срещите се състояха ден след като правителството изпрати до Европейската комисия и Еврогрупата бюджетния план на България за 2027 година. Според синдикатите правителството трябва да търси по-висок размер на минималната работна заплата от предложените 660 евро и като цяло трябва да заложи по-високо увеличение на доходите на заетите в публичния сектор, спрямо предвидения ръст от 5 на сто за следващата година. От своя страна работодателските организации настояват за по-балансиран подход при определяне на размера на минималната работна заплата. Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви след срещата днес, че настояват за увеличение на заплатите в публичния сектор с 10 на сто. По отношение на минималната работна заплата той коментира, че засега няма постигнат резултат в посока увеличаване на предвидения размер от 660 евро, но добави че има заявка, че това може и да не е финалния размер на минималното възнаграждение. „Хора, които получават по 700 евро, по 650 евро, с по две висши образования, с по два езика в библиотеки, в музеи и т.н. няма как да останат с тези 5 процента, които са 25 евро чисто в джобовете, това е подигравка“, каза Димитров Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов определи резултатът от днешната среща с думите „за работниците и служителите, нищо, но от сърце“. Той заяви, че синдикатът предлага предвиденото увеличение от 5 на сто на заплатите в публичния сектор да важи за първите 6 месеца на следващата година, след което да се анализира дали има възможност за допълнително увеличение през второто полугодие. Манолов посочи още, че ако е толкова наложително да се облагат ваучерите за храна, по-полезно би било това да не е данък, а осигурителна вноска. „Това ще намали трансфера към държавното обществено осигуряване от една страна, от друга страна обаче това ще влезе в осигурителния доход на лицата, което ние намираме за полезно. Стори ми се, че се съгласиха, дано не съм се излъгал“, каза Манолов. Преди началото на срещата Манолов заяви, че минималната заплата за тази година трябва да бъде до максималното ниво, което предвижда новата формула за изчисляване на минималния доход, а именно - 672 евро. Председателят на УС на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев, който е ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели, посочи след срещата в Министерството на финансите, че трябва да се следва балансиран подход и да се търси средна величина за минимална работна заплата между най-ниското възможно и най-високото възможно. По думите му, инфлацията не е само за работниците и служителите, но и за предприятията и за техните възможности. Митрев отбеляза, че предложеният размер на минимална заплата е близък до това, което работодателите са предвиждали. Нашата прогноза беше за малко по-ниско число, прогнозата за инфлацията през следващата година е за сериозно забавяне, така че мисля, че правителството трябва да приеме посоченото число, абстрахирайки се от влиянието, което политици, синдикати се опитват да наложат, каза Митрев. Трябва да бъдем разумни, защото ситуацията в икономически план, във фискален план не е цветуща, добави той. Работодатели и синдикати се разминаха и в оценката си на макроикономическата рамка. Според синдикатите прогнозираните приходи в бюджета за 2027 година са занижени, докато според работодателите, това не е така и консервативния подход в планирането е подходящ на фона на несигурната среда. Пламен Димитров коментира, че за да се изпълнят исканията на КНСБ по политиката за доходите, ще са нужни още около 380 млн. евро, които могат да бъдат осигурени, тъй като приходите по бюджета ще са по-високи от това, което прогнозират от финансовото министерство за 2027 година. „Прекалено консервативното планиране към момента създава илюзията, че нямаме решение, че не е възможно“, каза той. От своя страна Димитър Манолов също изрази мнение, че прогнозираните приходи са занижени. „Разбира се, че приходите в макрорамката винаги са занижени, политически маниер, който е непреодолим в България. Нито един министър на финансите няма да си признае къде са му буферите, защото накрая как ще излезе герой, това е политически маниер непреодолим, както говорихме за оня страшен дефицит, който сега излиза някакъв различен и за това заслугата е за политиците, няма такова нещо“, каза той. Според Добри Митрев обаче консервативното планиране е подходящо. Виждате какво се случва наблизо, какво се случва с цените, възможно е, за съжаление, всички тези неща да се отразят и на пазара на труда, оттам и на потреблението, което ще бъде обезпокоително и крайно нежелано. Да се надяваме, че няма да се случат, но по-добре е финансовият министър да бъде по-консервативен, когато прогнозира приходи, отколкото разходи, смята Митрев. Той добави, че работодателите не одобряват предвиденото в бюджетния план ново вдигане на максималния осигурителен доход със 100 евро до 2400 евро през 2027 година. Той припомни, че максималният осигурителен доход беше повишен от 2130 евро на 2300 евро само преди два месеца. По думите му, това не дава възможност на предприятията да прогнозират, да имат предвидимост и това ги притеснява. Това е обезпокоително, макар че от друга страна е разбираемо търсенето на повече приходи от страна на финансовия министър, коментира Митрев. Изпратеният вчера до ЕК и еврогрупата проект на бюджетен план на България за 2027 г. предвижда дефицит на начислена основа от 4,3 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Според плана в резултат на редица приходи и разходни мерки прекомерният бюджетен дефицит на страната ще бъде прекратен до 2029 година. Сред приходните мерки е предвидена еднократна вноска върху свръхпечалбите в определени сектори през 2027 г. Очакваният индикативен ефект е 800 млн. евро. Планът включва също задължителна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при облагаеми доставки, свързани със земя и сгради, и промяна в режима на електронните ваучери за храна. Предвижда се въвеждане на акциз върху автомобилите, промяна на данъка върху личното потребление и актуализиране на глобите и имуществените санкции. Мерките за хазартния сектор включват увеличение на алтернативния данък за игрални зали и казина и на вноските за социално отговорно поведение. Заложени са държавна такса за производство и внос на игрално оборудване и по-високи еднократни такси за издаване и поддържане на лицензи за организиране на хазартни игри. Предвиждат се и поетапно увеличение на променливата част на двукомпонентната държавна такса и минимален месечен праг от 100 000 евро за организаторите на онлайн хазартни игри. Пакетът съдържа и данъчни преференции за семейства с деца и предприятия. Сред тях са повишаване на прага за задължителна регистрация по ЗДДС, увеличение на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания и ново облекчение за детско развитие. То ще обхваща разходи за здравни, образователни и спортни дейности. Освен увеличаване на максималния осигурителен доход от януари следващата година до 2400 евро, с индикативен ефект върху приходите от 265,1 млн. евро, управляващите предвиждат и увеличение на минималния осигурителен доход и минималните осигурителни прагове по икономически дейности и квалификационни групи професии, което би имало индикативен ефект от 196,7 млн. евро. Планът включва още реформа в ТЕЛК за по-добър контрол върху разходите и насърчаване на публично-частните партньорства при инфраструктурни проекти. Планирано е разпределяне на дивидент от държавните предприятия и дружествата с държавно участие за финансовата 2026 г. Предвиден е и междинен дивидент в размер на 50 на сто от отчетената печалба въз основа на шестмесечните финансови отчети към 30 юни 2027 г. В разходната част са заложени увеличение на пенсиите с около 8 на сто, ръст на заплатите в бюджетната сфера с 5 на сто и повишение на възнагражденията на педагогическите специалисти със 7,5 на сто. Предвижда се увеличение и на детските надбавки.