Фолклорните фестивали съхраняват традициите и свързват поколенията, каза народният певец Петър Кирилов

Фолклорните фестивали дават възможност на изпълнители от различни поколения да представят таланта си и да съхраняват българските традиции. Това каза за БТА народният певец Петър Кирилов, директор на Дома на културата „Димо Коларов“ в Попово и докторант по фолклористика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, по време на представянето на новия брой на списание „ЛИК“ – „100 години „Варненско лято“ на музикалната сцена“, и на новата рубрика на БТА за празници и фестивали „Празнувай България“. Националната фолклорна среща „Автентичност и съвремие“ в Попово, православният фестивал „Св. св. Кирил и Методий“ и поредица от събития, посветени на българското народно творчество, са част от инициативите, с които Кирилов работи за съхраняването и популяризирането на фолклора. Идеята за организирането на по-мащабни събития се заражда у него още през 2017–2018 г., когато все още е непълнолетен. „В мен се роди идеята да създавам нещо по-мащабно и нещо по-различно от един обикновен концерт, празник или чист събор“, разказва Кирилов. Така започва историята на Националната фолклорна среща „Автентичност и съвремие“, чието първо издание е в село Медовина, община Попово, а впоследствие събитието се премества в Попово. В началото организаторите сами търсят участници, изпращат покани и представят идеята си за новото фолклорно събитие. Първото издание събира около 700 участници в две зали, а през следващите години фестивалът се разраства значително. „Вече осем години се провежда фестивалът в град Попово и събира над 4700 изпълнители, любители и самодейци на българското народно творчество“, посочи народният певец. Според него интересът на участниците и желанието им да представят своето творчество на сцена са основният стимул за развитието на подобни инициативи. „Както казват хората, апетитът идва с яденето. Така е и във фолклора, така е и в народните песни“, казва Кирилов. По думите му, когато човек обича това, с което се занимава, и влага сърце и любов в него, естествено идва желанието да създава нови събития. След успеха на фолклорната среща се ражда идеята за Националния православен фестивал „Св. св. Кирил и Методий“, който се провежда с благословението на Светия синод и под патронажа на Русенската света митрополия. Желанието на Кирилов да запази фолклорния живот и в село Медовина води до създаването на Националния музикално-кулинарен фестивал „Никулденско веселие“. Събитието се организира за четвърта година и съчетава музикалното народно творчество с традиционните кулинарни умения. Сред задължителните продукти в представяните ястия е рибата. Тазгодишното издание е планирано за 5 декември. Народният певец е ангажиран и с дейността на читалището в поповското село Долец, където от четири години се организира съборът „Малка Богородица“. Той е посветен на християнския празник Рождество на Пресвета Богородица и е с конкурсен характер. Тази година събитието събра около 350 вокални изпълнители на народни песни от областта, както и участници от други населени места и региони на страната. Кирилов работи и по фестивал за народно творчество в село Кметовци в Габровско, организиран съвместно с местното кметство и общината. Акцентът е върху автентичната песенна и танцова традиция, включително хумористичните песни, с които регионът е известен. Тази година е осъществена и друга негова идея – Националният фестивал на песните и танците „В полите на Витоша“, реализиран съвместно със сдружението „Шопски наниз“ от София с председател Илия Петков. В първото му издание участват 60 творчески състава, инструменталисти, танцьори и певци. Фестивалът е с конкурсен характер, а председател на журито е проф. Дора Христова, диригент на световноизвестния хор „Мистерията на българските гласове“. Сред инициативите на Кирилов е и конкурсът за северняшка и добруджанска песен „Пендара“, който е специализиран в тези две фолклорни направления. Голямата награда е автентична златна пендара от периода на османското владичество в България, датирана около 1860 г., припомни той. „Това е един фестивал, който събира поколенията – и младите, и старите, и има невероятна приемственост между традицията, съвременното и автентичното“, отбелязва Кирилов. В Търговище тази година е поставено началото и на Националния фестивал „Живи корени“, организиран съвместно с Музикалния център „Оникс“ и с подкрепата на местно читалище. Името на събитието отразява убеждението на народния певец, че познаването на миналото е необходимо условие за изграждането на бъдещето. „Всеки трябва да знае за своето минало, за своите корени, за да може да гради бъдещето“, казва Кирилов. Според него народната песен черпи силата си от дълбоките корени на българската душевност. Всяка песен разказва история, която чрез съвременните изпълнители продължава да живее и да достига до нова публика. „Всяка една песен разказва една невероятна, богата и красива история, която днес, чрез съвременните гласове, успява да оживява и да бъде предадена по един нов начин“, допълва той. Кирилов съобщи и за подготовката на следващо издание на фестивала „Живи корени“, което се очаква да се проведе през април 2027 г. в Търговище. Той работи и по организирането на Националния фестивал „Фолклорно наследство“ в село Любичево, по инициатива на сдружението „Слънчев лъч“. За него обаче най-важни остават хората, които участват във фестивалите. Независимо че държи събитията да имат конкурсен характер, Кирилов се стреми изпълнителите да се чувстват оценени и да преживяват участието си като празник, а не като изпит. „Винаги съм се старал участниците да бъдат на първо място, да бъдат доволни, да бъдат щастливи и наистина да изживеят невероятната емоция от един фолклорен празник, да не се чувстват като на конкурс, като на изпит“, подчертава той. По думите му конкурсният елемент е важен, защото дава възможност талантът и способностите на изпълнителите да бъдат забелязани, а самите те да получат удовлетворение от представянето си. „Без тяхното участие нашата работа няма да бъде възможна и няма да успеем да провеждаме и да реализираме тези красиви фолклорни събития, които са от национално значение“, каза в заключение Петър Кирилов.