Преподаватели от Националната художествена академия дискутираха по темата „Изкуството да твориш бъдеще“ по повод 130-ата ѝ година

Изграждането на творчески личности, умението за подбор на информация и взаимният обмен на знания между преподаватели и студенти са сред основните предизвикателства пред съвременното художествено образование. Около това мнение се обединиха преподаватели от Националната художествена академия (НХА) по време на дискусията „Изкуството да твориш бъдеще“, част от академичното тържество по повод 130-годишнината на висшето училище, което се състоя тази вечер в Централния военен клуб в София. В разговора с модератор Димитър Стоянович участваха доц. д-р Васил Колев, доц. д-р Ненко Атанасов и гл. ас. Николай Божилов. „Не е трудно да стигнем до сърцата на младите. Основното е любовта. Любовта има страст и изисква отдаденост. Ако имате тези три фактора, работата се случва леко“, каза доц. Васил Колев. Според него преподаването на изкуство изисква не само професионални знания, но и лично отношение към студентите и тяхното развитие. Доц. Ненко Атанасов определи работата с младите хора като взаимен процес на учене, който поставя постоянни предизвикателства пред преподавателите. „Много е хубаво да се работи с млади хора, много е зареждащо. То е взаимен процес – учим се един от друг“, каза той. По думите му преподавателят трябва непрекъснато да се съмнява и да поддържа професионалната си подготовка, за да бъде достоен както за наследството на предишните поколения, така и за студентите, пред които застава. Гл. ас. Николай Божилов обърна внимание на промените в мисленето на младите хора и необходимостта от нови подходи в преподаването. Той разказа, че е започнал преподавателската си работа скоро след завършването на Академията и тогава е бил на близка възраст до тази на студентите. Днес забелязва съществени различия в начина на мислене на студентите. Според него задачата на преподавателите вече не е само да предават знания, а да помагат на младите хора да отсяват стойностното от огромния поток информация и да изграждат собствена художествена идентичност. „Най-важното в НХА е да изграждаме личности“, каза Божилов. Темата за информационната среда бе продължена и от доц. Колев, който отбеляза, че дигиталните технологии предоставят множество възможности, но изискват и умения за критичен подбор на съдържанието. По думите му една от важните задачи на преподавателите е да помогнат на студентите да изградят собствен „филтър“, чрез който да преценяват информацията и да откриват онова, което е значимо за творческото им развитие. Колев подчерта, че въпреки голямата отговорност на преподавателската професия, в работата с младите художници е необходимо да има и свобода. „Нашата работа е изключително отговорна. Но трябва със симпатична безотговорност да подходим. Защото, вземайки се твърде насериозно, нещата се стягат и в изкуството това пречи“, каза той. Доц. Атанасов също постави акцент върху непосредственото общуване между преподаватели и студенти. Според него в този процес няма универсални правила или учебници, които да заменят личния пример, разговора и взаимното доверие. В заключение участниците разказаха какво им носи най-голямо удовлетворение от преподавателската работа. За доц. Колев това е взаимната енергия, която си предават преподавателите и студентите. Доц. Атанасов открои приятелството и удоволствието от съвместната работа в изкуството, а гл. ас. Божилов – споделената мотивация за създаване на нови произведения и творчески идеи. Дискусията „Изкуството да твориш бъдеще“ беше заключителният панел от академичното тържество по повод 130 години от създаването на Националната художествена академия. Националната художествена академия е основана през 1896 г. като Държавно рисувално училище. Създаването ѝ е свързано с възрожденската идея за българско училище за изкуства. През годините институцията има принос за развитието на художественото образование, утвърждаването на професионалния статут на художника и формирането на художествения живот в страната.