Историята на Националния дарителски фонд „13 века България“ е изпълнена с възходи и трудности, каза Бисера Йосифова

Историята на Националния дарителски фонд „13 века България“ през изминалите 45 години е изпълнена с драматизъм, възходи и падения, но въпреки трудностите институцията продължава да съществува и да изпълнява своята мисия. Това каза директорът на фонда Бисера Йосифова по време на честването на 45-годишнината от създаването му, което се състоя днес в „Двореца“ - филиал на Националната галерия в София. По думите ѝ 45 години са сравнително кратък период в исторически план, но промените, през които е преминала институцията, изискват обективен поглед към нейното развитие и признание към хората, допринесли за създаването и съхраняването ѝ. „Трябва да се отнасяме към историята на тези 45 години с историческо самообладание“, каза Йосифова. Тя подчерта, че е необходимо да бъде отдадена почит на основателите на фонда, които са създали институция, запазила своята жизнеспособност в различни исторически условия. Йосифова припомни ролята на покойния министър на културата Георги Йорданов, когото определи като един от основните инициатори и летописци на фонда. Според нея неговите мемоари съдържат подробна хронология на събитията около създаването на институцията. Тя разказа, че още в края на 70-те години на миналия век възниква идеята за организация, която да възроди българските традиции в дарителството и благотворителността, познати от ктиторството, Възраждането и следосвобожденския период. През април 1981 г. в аулата на Софийския университет се провежда заседание, посветено на създаването на фонда, а в края на същата година е внесено предложение в Министерския съвет за неговото учредяване. Целта е да се насърчи подкрепата за културата, изкуството, образованието, науката, здравеопазването и социалната дейност. Директорът на фонда се спря и на трудностите след политическите и икономическите промени през 90-те години. Тя благодари на бившите изпълнителни директори Кин Стоянов и Тошо Пейков, както и на Димитър Тодоров, за усилията им да запазят дейността на институцията в сложните години на прехода. Сред най-тежките моменти в историята на фонда Йосифова посочи загубата на значителна част от финансовите му средства при фалита на Корпоративна търговска банка. По думите ѝ голяма част от тези средства са били предоставени от български дарители от страната и чужбина, а възстановените до момента суми са незначителни. Тя изрази съжаление, че даренията на хора, които са искали да подпомогнат развитието на българската култура, духовност и обществен живот, са били загубени. Според нея фондът носи отговорност пред паметта на дарителите и техните наследници. Въпреки трудностите през годините фондът е осъществил множество инициативи в областта на културата, образованието и науката, отбеляза Йосифова. Сред тях тя открои Националната литературна награда за български роман на годината, с която са отличавани автори като Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Теодора Димова и Милен Русков. Тя припомни и конкурса за къс разказ на името на писателя Рашко Сугарев, насочен към автори до 35-годишна възраст. Йосифова посочи като значим принос на фонда подпомагането на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, включително придобиването на ценни библиотеки и научни фондове, сред които тези на професорите Веселин Бешевлиев и Иван Дуйчев. Тя припомни, че през тази година се отбелязват и 40 години от създаването на Националния музей „Земята и хората“. По думите ѝ изграждането, реконструкцията, реставрацията и оформлението на музея са осъществени със средства на Националния дарителски фонд „13 века България“. Сред основните му експонати са гигантските кристали, дарени от Илия Делев. Директорът на фонда разказа и за даренията на произведения на изкуството, постъпили в български музеи и галерии с посредничеството на институцията. Сред тях са творби от колекцията на фамилията Делеви във Франция, включително произведения на Йожен Дьолакроа, Анри Матис, Андре Дерен и Морис дьо Вламинк, предоставени на тогавашната Национална галерия за чуждестранно изкуство. Йосифова припомни и дарението на наследниците на художника Ненко Балкански, включващо около 1600 произведения, разпределени между Националната галерия и Художествената галерия в Казанлък. Тя посочи също дарените творби на Владимир Димитров-Майстора за галерията в Кюстендил, произведенията на Илия Бешков, предоставени на галерията в Плевен от неговия син Александър Бешков, както и наследството на скулптора Атанас Качамаков, живял дълги години в Съединените щати. Сред приносите на фонда са и осъществените с негово съдействие дарения на авторски копия на паметника на светите братя Кирил и Методий, дело на скулптора Владимир Гиновски, за Мурманск и Цариброд. Бисера Йосифова отдели внимание и на дарителската дейност на литературоведката и преводачка Вера Ганчева, която е завещала на фонда жилището, превърнато в къща музей на поета Владимир Башев, както и своя собствен дом. Тя припомни и наградата на името на шведския писател Артур Лундквист, свързана с дейността на Ганчева за популяризирането на шведската литература в България. Йосифова разказа още за дарителството на Мария Стайкова, дъщеря на художника Анастас Стайков, която подпомага награда за млади художници от Художествената гимназия в Пловдив, както и отличие за студенти по фармация и дентална медицина в Медицинския университет в града. Директорът съобщи, че фондът подготвя и монографично издание за Анастас Стайков, което се очаква да излезе до началото на следващата година. Сред големите дарители Йосифова посочи и проф. Васил Геров, основател на катедрата по хидравлика в Техническия университет, чийто дом в столичния квартал „Лозенец“ днес е седалище на Националния дарителски фонд „13 века България“. По думите ѝ изброените примери са само част от дейността на институцията през изминалите 45 години и от приноса на българските дарители за съхраняването и развитието на националното културно наследство.