Напред трябва да вървим с Христовия кръст, а не с идоли, защото това ще е пагубно за нашата душа, каза Видинският митрополит Пахомий

Видинският митрополит Пахомий отслужи днес литургия в храма „Свети Дух“ в Монтана пред множество поклонници и млади хора от сдружението „Българска православна младеж“, дошли от различни краища на страната. По-късно митрополит Пахомий изнесе в храма двучасова беседа пред младежите за духовния живот, за възможностите за духовно образование, по актуалната тема за идолите и по други християнски въпроси. Пред БТА митрополит Пахомий каза, че е бил изненадан, че в деня на посрещането на тленните останки на цар Самуил, който е свързан с видинския край и християнството, във Видин е била издигната статуя на Изида. Той посочи, че подобни статуи на езически божества и идоли има и на други места в епархията, и подчерта, че християните трябва да вървят напред само с Христовия кръст, тъй като „почитането на идоли ще е пагубно за нашите души“. „Ние сме християни, излезли сме от купела на кръщението, носим Христовия кръст и с него трябва да вървим напред. Нямаме нужда от други закрилници, няма как глухи и слепи идоли да могат да вършат нещо добро. Напротив, чрез тях бесовете тормозят хората. Това е позицията на Видинската митрополия за всички безбожни места, на които се издигат идоли. Ние трябва да разберем, че трябва да пълним християнските храмове, там да се молим на Бог, на Исус Христос, на Богородица и там да намираме Божията благодат и Божията утеха. Не ни трябват средства и способи, които после ще навредят на душите ни“, допълни митрополит Пахомий. Той посочи, че Българската православна църква от много години настоява хората да бъдат образовани в християнската вяра, за да не се стига до такива грешки и да не се смята, че дадено нещо е добро, а то всъщност вреди на душата на човека. В проповедта си митрополит Пахомий припомни пред вярващите притчата за сеяча, който излязъл да сее, като някои зърна паднали на пътя, минали птиците и ги изкълвали, някои паднали между камъните, други паднали между храстите, а едни паднали на добра почва и дали своя плод. Ясно е, че тези, които са паднали на пътя, са онези хора, които затварят сърцата си, не искат да приемат и да разберат вярата на нашия Господ Исус Христос. Тези, паднали между камъните, са онези хора, които набързо казват, че са християни, но при някакви изпитания, изкушения или гонения отстъпват от вярата и така семенцето покълва бързо, но после увяхва. Тези, които падат между храстите, са онези хора, които, заглушени от житейските грижи, са забравили за Бога, за спасението, за молитвата, за литургията и за духовния си живот. Една част от семената попадат на добра почва и дават добри плодове.