Връщане на нивата на значимост и обществена разпознаваемост за проблемите, свързани с психичното здраве, според проучване на "Мяра"

Връщане на нивата на видимост, значимост и обществена разпознаваемост за проблемите, свързани с психичното здраве, отчита третата вълна на изследване по темите, проведена през 2026 г. от социологическа агенция "Мяра", съобщиха от агенцията. Третата вълна на националното проучване, извършено по поръчка на фондация "КОЖА – платформа за психично здраве“, проследява тези и други нагласи в България, като съпоставя резултатите от 2026 г. с данните от 2020 г. и 2023 г. Проучването е проведено „лице в лице“ сред 801 души в периода З-11 септември 2026 г. В анализа си от „Мяра“ подчертават, че трите вълни на изследването все още не са достатъчни за категорично определяне на дългосрочни тенденции, а са необходими следващи измервания. Изследването се провежда в навечерието на Деня на психичното здраве и представлява трета вълна на експериментални въпроси към обществото ни, даващи ценна картина за възприятията за по-леките форми на психични разстройства, зависимости, теми табута, свързани с психичното здраве и др. През 2026 г. повече респонденти очакват човек с психично разстройство да получи помощ от околните, отколкото са очаквали това през 2023 г. Делът на хората, които смятат посещението при психиатър за срамно, също е различен в трите вълни. Същевременно нагласите към професионалната помощ остават относително устойчиви през целия изследван период. През тази година 37,7% от респондентите казват, че познават хора с психични разстройства, 41,7% - че не познават, а 16% не са сигурни как да отговорят. При предходните две вълни делът на положителните отговори е бил около 40% през 2020 г. и 32% през 2023 г. Данните показват различия и между отделните възрастови групи, като сред респондентите на възраст 36-60 г. около 43-44% посочват, че познават човек с психично разстройство. При най-младите и най-възрастните този дял е по-нисък. През 2026 г. 53,7% от анкетираните смятат, че ако човек признае, че има психично разстройство, околните ще му помогнат, докато 46,3% очакват той да бъде отбягван. През 2023 г. 58% от анкетираните са очаквали човекът да бъде отбягван, докато през 2020 г. този дял е бил 45%, показва още проучването. Отговорите измерват очакванията на хората за поведението на околните, а не непременно собствената им готовност да окажат подкрепа, уточниха от "Мяра". Според анализа на „Мяра“ най-лесно разпознаваеми остават шизофренията, склонността към самонараняване и депресията, следвани от посттравматичните стресови разстройства, хранителните разстройства и обсесивно-компулсивното разстройство. Емоционалните състояние като влюбване, носталгия, тъга и яд обикновено не се определят от респондентите като психични заболявания. По-нееднозначни са отговорите за стреса и тревожността, като повече от 50% от анкетираните не ги определят като психични проблеми, докато 40% възприемат тревожността като такъв. През 2026 г. 65,3% от респондентите смятат, че най-доброто решение е обръщане към специалист, докато 18,2% биха разчитали на близки и приятели, а 5,8% са на мнение, че човек трябва да се опита да се справи сам. Над 90% от запитаните смятат, че посещението при психолог понякога е необходимост, а 8,5% го определят като каприз. Тези резултати описват заявени обществени нагласи и не измерват колко хора действително са потърсили професионална помощ или доколко такава помощ е достъпна за тях. На въпрос дали зависимостите са заболяване или са свързани с липса на воля, малко над една трета от респондентите през 2026 г. приемат твърдението, че хората със зависимости нямат достатъчно воля да се откажат. Две трети ги разглеждат като хора със заболяване. Според 42% от участниците зависимостта към наркотиците може да бъде преодоляна, според 51% от участниците зависимостта към хазарт може да бъде преодоляна, 63% посочват, че зависимостта към алкохол може да бъде преодоляна, 74% смятат, че зависимостта към цигари или тютюн може да бъде преодоляна, а според 76% от запитаните зависимостта към храна може да бъде преодоляна. По-високото разпознаване на зависимостите като заболяване се наблюдава заедно с по-голям оптимизъм относно възможността те да бъдат преодолени, посочиха още от "Мяра". Проучването поставя въпроса как биха реагирали колегите, ако човек сподели, че приема антидепресанти. През 2026 г. 54,2% от респондентите очакват колегите да му помогнат, а 45,8% смятат, че това е личен проблем, който не трябва да се споделя. През 2023 г. съотношението е било обратно. Анализът на „Мяра“ посочва, че през 2020 г. делът на очакващите подкрепа е бил по-висок от този през 2026 г.