Комисията по културата и медиите прие с 16 гласа „за“ Хартата за културна политика

Парламентарната Комисия по културата и медиите подкрепи с 16 гласа „за“ документа „Харта за културна политика". Внасянето и обсъждането на стратегическата рамка бе точка втора от дневния ред на заседанието, проведено от председателя на комисията Антон Кутев, в присъствието на министъра на културата Евтим Милошев, зам.-министри и представители на вносителите – „Обсерватория по икономика на културата“, „Фабрика за идеи“, „Българска музикална асоциация“, Сдружение „Независим културен сектор“, Асоциация за свободен театър, Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ и Асоциация на сценографите в България. Документът бе представен от директора на „Обсерватория по икономика на културата“ д-р Диана Андреева-Попйорданова, която подчерта, че той е резултат от близо 15-годишни усилия и 15 поредни предизборни дискусии. Хартата обединява 62 належащи проблемни точки в културната политика, стъпвайки върху Културния компас на Европейската комисия, новия доклад на ЮНЕСКО за устойчиво развитие и националната нормативна рамка. Д-р Попйорданова акцентира върху редица ключови предложения, сред които: постъпковото увеличение на финансирането, като целта е постигане на 1 процентен пункт от брутния вътрешен продукт (БВП) за култура, въвеждането на дигитални културни паспорти - програмата се предвижда първоначално за деца и младежи от 6 до 18 години с хоризонт до края на 2027 г., изработване на Закон за статута на артиста и осигуряване на средносрочно финансиране за националните културни институти, международните фестивали и независимия сектор, спазване на ежегодните споразумения между Министерството на културата и обществените медии БНТ и БНР за културно съдържание, както и развитие на фондовата система и гаранционните фондове за микрокредитиране. Председателят на комисията Антон Кутев изрази пълната си подкрепа и определи хартата като „изключително сериозен документ“ и „скелет на бъдещата национална стратегия за култура“. Той съобщи, че се очаква и завършването на законодателно проучване от Софийския университет за европейските практики в културните стратегии. Владимир Раков от „Прогресивна България“ поздрави авторите и подкрепи принципа културата да бъде хоризонтален национален приоритет, като препоръча последваща приоритизация на ангажиментите и ясна разграниченост на функциите между новите структури. Зам.-председателят на Комисията по култура и медии Йорданка Фандъкова от ГЕРБ-СДС изрази подкрепата на своята парламентарна група, наричайки хартата „огромна помощ за Министерството на културата“ и основа за дългосрочна стратегия, стъпваща върху солидни анализи и широк обществен дебат. Николай Златарски от ДПС изрази адмирации към документа и подчерта необходимостта от крайни срокове и времеви хоризонт при прилагането на реформите, включително за постигането на 1% от БВП. Александра Стеркова от „Демократична България“ благодари за огромния обем от събрани данни и определи документа като готова „пътна карта“, върху която политиците и секторът да постигнат съгласие. Иво Михайлов от „Продължаваме Промяната“ коментира въпроса относно усвояването и контрола върху средствата при евентуално достигане на целта от 1% от БВП. Тома Биков от ГЕРБ-СДС отбеляза, че културната политика трябва да се разглежда хоризонтално, като се потърси съвместна работа и диалог с Министерството на образованието и науката (МОН) за културните паспорти, както и с МРРБ по отношение на паметниците на културата. Стоян Тричков от „Прогресивна България“ подкрепи документа като „основа за дългосрочен обществен договор“ и акцентира върху нуждата от устойчив модел за финансиране на обществените медии и разграничаване между формирането и прилагането на политиките. Министърът на културата Евтим Милошев приветства документа и също подкрепи заложените в него принципи. В отговор на народните представители д-р Андреева-Попйорданова разясни, че постигането на 1% от БВП и увеличаването на средствата за култура е свързано със създаване на обществени услуги за гражданите и че публичните финанси за култура включват не само МК, но и общините и обществените медии. Тя подкрепи необходимостта от регионална децентрализация, междинни нива на финансиране и прилагането на европейски практики като транспортните ваучери за достъп до култура в отдалечените райони.