Позиционирането на Художествена галерия - Казанлък извън граница е сред приоритетите на д-р Пламен Петров за новия му мандат като директор

Социализиране и обогатяване на фонда, както и по-активно позициониране извън граница са сред акцентите в концепцията за развитие на казанлъшката Художествена галерия за следващите пет години. Това каза за БТА директорът д-р Пламен Петров след преизбирането си за нов петгодишен мандат начело на институцията. Сред приоритетите са още работата с местната аудитория и активното присъствие на съвременното изкуство, а в края на мандата се надявам основната сграда и филиалите ѝ да имат нови постоянни експозиции, които да представят мащабен единен разказ, каза той. В концепцията си д-р Петров залага социализация на още по-голяма част от фонда на институцията не само през дигитализацията, но и през обособяването на няколко нови експозиционни площи. Те ще представят колекциите от графика, екслибриси и иконната сбирка, която към момента е затворена във фондохранилището поради необходимите специфични условия за експониране. „Продължаваме по линията да се опитаме да опрозрачним максимално архива на галерията и нейния библиотечен фонд - това е вероятно първата крачка, по която ще поемем с обособяването на публична и достъпна библиотека и архив“, каза още директорът. Петров допълни, че по този начин изследователи от цялата страна ще могат да работят физически с опазваната документация. Той допълни, че екипът на галерията е в процес на договаряне за дарение на нов библиотечен масив с редки и ценни книги. В процес е и регистрацията на фонд колекция с плакати, като галерията разполага с над 900 плаката. В момента тече техническата им обработка, която да позволи процеса по идентификация и значителна част от тях да бъдат включени в основния фонд на галерията, обясни д-р Петров. По думите му в този масив има доста ценни екземпляри, касаещи както художествения живот на институцията през десетилетия, така и националната история на изкуството и изложбения живот в страната. Изкуствоведът допълни, че включването на този масив във фонда изисква и създаването на нов Правилник за устройството и дейността на галерията, който би трябвало да е готов до края на годината и да премине през необходимата съгласувателна процедура. Друга много важна посока, по която ще се върви, е малко по-активното позициониране на институцията извън границата на страната ни и по-активен диалог с българските културни институции в чужбина, каза още д-р Пламен Петров. Той допълни, че екипът е в процес на разговори с директорите на няколко такива институции за реализиране на съвместни изложбени проекти. Опитваме се да привлечем и чуждестранни куратори да работят с колекцията ни и с артистите, които в момента работят в община Казанлък, посочи директорът. Ще продължи и активното развитие на новосъздаденото Депо „Съвремие“. Този проект е различен от всичко, което българските художествени музеи предлагат, отбеляза Пламен Петров. Предстои участие в Sofia Art Fair – международен форум за споделяне и продажба на изкуство, а Художествената галерия в Казанлък ще е първата държавна институция, която участва в нещо подобно. „Това става, именно защото имаме екзотичния проект Депо „Съвремие“, а с това участие искаме да покажем, че мостът между държавните културни институции и частния сектор е възможен и че сме отворени съвременното изкуство да присъства трайно на територията на галерията“, каза той и допълни, че гости от цял свят ще имат възможност да се срещнат с това, което се случва в художествения живот на Казанлък. Акцент в концепцията е и активната работа с местната публика, посочи д-р Петров. Той отбеляза, че най-ограниченият зрителски поток на галерията е именно от местната общност. „Най-голямата ми болка е, че най-трудно достигаме до хората тук“, каза Петров. Според него е необходимо по-дългосрочно планиране, защото все още голяма част от хората в града не знаят какво се случва в институцията. Ще продължим работата си и с децата, влизайки с образователни програми в училищата, както и с програма от ателиета, които ще станат абсолютно регулярни, посочи директорът. В края на мандата си се надявам да сме постигнали и нещо друго много важно – освен изграждането на двете нови експозиционни пространства, да създадем изцяло нови постоянни експозиции, посочи изкуствоведът. Целта е настоящите да се преосмислят, да се свалят и да се изгради нов мащабен разказ, който да предложи нов поглед върху колекцията. Директорът изрази надежда до две години да приключи дигитализацията на целия фонд на галерията и всичко да е достъпно онлайн от всяка точка на света. Той допълни, че концепцията му залага и на все по-активното присъствие на съвременното изкуство на територията на галерията. В края на този или началото на следващия месец ще започне и колаборация с местния клон на Съюза на българските художници (СБХ). На художниците ще бъде предоставена Мраморната зала в къщата музей „Дечко Узунов“, която те ще управляват, ще използват като собствена територия, ще изграждат изложбен план, а екипът на галерията ще подпомага технически и логистично процеса. Искаме да помогнем на местните художници да влязат активно на територията на институцията, каза директорът. Подготвя се и мащабен проект, посветен на 130 години от рождението на Иван Милев, с който екипът вече работи в сътрудничество с множество институции. Подготвяме изложба на Милев, каквато не е правена в родния му Казанлък, каза д-р Петров. Показани ще бъдат творби, които не са гостували в града, а по проекта предстои да бъде подписано споразумение за сътрудничество с Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките. Идната 2027 година ще премине под знака на тази годишнина. Подготвя се и голяма монография за художника, а през 2028 година предстои музей „Ахинора“, посветен на известната творба на Милев, да претърпи цялостно обновяване. През 2027 година ще бъде почетено и името на Иван Пенков, роден в една и съща година с Милев, подготвя се и изнесен изложбен проект за Ненко Балкански, от чието рождение се навършват 120 години. Тази година предстои и откриване на четвъртото издание на проекта „Навсякъде с изкуството“, което е свързано със 125-ата годишнина от създаването на институцията и ще работи изцяло с творби от колекцията, каза още директорът. По думите му това е социален проект, който поставя проблемите на днешния ден и голямата тема за престъплението. Изкуствоведът посочи още, че е в ход реализирането на идеята за възобновяването на наградата за приложни и декоративни изкуства „Иван Милев“ и изрази надежда през 2028 година форумът да се завърне на сцената. В момента се работи в тази посока и с външни партньори, като се предвижда форматът да бъде реформиран и осъвременен и форумът да се превърне в общоевропейски. През следващия мандат ще се запазят и образователните формати на галерията, които са важни, защото дават възможност на местната публика да се среща с различни личности и да види външния поглед върху онова, което опазваме в Казанлък, каза още д-р Пламен Петров. Изкуствоведът коментира решението си да се кандидатира за втори мандат начело на казанлъшката галерия. Мисля, че все още имам какво да дам на тази институция, посочи той. „Възприемам всяка институция като нещо много по-голямо, като нещо живо, което изисква от теб. В момента, в който усетя, че няма повече какво да дам, най-честно би било сам да си тръгна“, посочи той, но отбеляза, че все още вижда възможности за развитие както по отношение на осмислянето и социализацията на колекцията, така и за позиционирането на галерията сред художествените музеи в страната. Д-р Петров подчерта, че за него най-важното е да даде максимума от себе си. „Далеч съм от мисълта, че всичко, което правим, е най-доброто, но със сигурност даваме всичко, на което сме способни в дадения момент, за да помогнем на тази институция да заеме мястото, което заслужава“, каза той.