Дискусия за приемната грижа в Сливен постави акцент върху нуждата от повече приемни семейства

Необходимостта от повече приемни семейства за деца от 0 до 3 години, за деца с увреждания и за тийнейджъри бе сред акцентите на дискусия за приемната грижа, която се проведе днес в Националния пресклуб на БТА в Сливен. Участниците обсъдиха още подкрепата за приемните родители и ролята на обществото за популяризирането на приемната грижа. Приемната грижа е много полезна, защото децата не влизат в институция, а остават в семейна среда. Това каза началникът на отдел „Социални дейности и здравеопазване“ към Община Сливен Здравка Кателиева. По думите ѝ приемната грижа е „социална работа, която се работи със сърце и душа“. Тя подчерта, че приемната грижа не функционира самостоятелно, а е част от комплексна система от социални услуги и институции. Сред проблемите, които според нея все още възпират част от желаещите да станат приемни родители, е начинът, по който е уредена заетостта им. „Все още законодателството ни е променено и ние ги наемаме по граждански договор, а не по трудов договор. Особено млади семейства, аз считам лично, че това ги спира да станат приемни семейства“, каза тя. В Сливен има необходимост от привличане на нови приемни семейства, най-вече за деца от нула до 3 години, за деца с увреждания, както и за деца във възрастовата група от 14 до 18 години, заяви Мая Петрова, главен експерт в отдел „Социални дейности и здравеопазване“ в Община Сливен. В момента на територията на област Сливен има 36 приемни семейства, от които 33 са в община Сливен и три – в община Нова Загора, каза Петрова. В община Сливен в 27 семейства към момента са настанени 29 деца. Личният пример на утвърдените приемни семейства е сред най-добрите начини за популяризиране на приемната грижа и привличане на нови кандидати, каза Надка Генчева, началник на областния екип по приемна грижа в Сливен. Генчева подчерта, че за да предоставят качествена грижа, приемните родители трябва да имат необходимата нагласа и желание да осигурят на детето сигурна семейна среда. Тя допълни, че след началото на информационната кампания през май т.г. се наблюдава засилен интерес към приемната грижа. Подкрепата за приемното семейство трябва да бъде постоянна и да продължава през всички етапи на настаняването на детето, каза Петя Караиванова, социален работник в областния екип по приемна грижа в Сливен. Социалният работник трябва да реагира и при възникване на проблеми в ежедневието на детето, включително в детската градина или училището. По думите на Караиванова ангажиментът не приключва с края на работния ден – социалните работници остават на разположение и през почивните дни при необходимост. Приемните семейства в Сливен получават подкрепа и в най-трудния момент – когато се разделят с детето, за което са се грижили, каза Виолета Чолакова, социален работник в областния екип по приемна грижа в Сливен. Според Чолакова още от обучението на кандидатите за приемни родители се поставя акцент върху възможността настаняването да приключи с връщане на детето в биологичното семейство или с осиновяване. Има полза от инициативи като „Приеми ме“, защото дават гласност на приемната грижа, каза приемният родител Маргарита Георгиева. Тя призова повече семейства да отворят домовете и сърцата си за деца, които имат нужда от семейна среда. Заедно със съпруга си Петър са приемно семейство вече осма година. От 2017 г. досега през дома им в Сливен са преминали 14 деца. Дискусията в Сливен е част от съвместната национална инициатива „Приеми ме“ на БТА, Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за социално подпомагане. Чрез поредица от срещи в пресклубовете на БТА в цялата страна инициативата цели да направи приемната грижа по-разпознаваема, да даде глас на хората, които вече са избрали тази кауза, и да насърчи повече семейства да научат как могат да помогнат. Инициативата „Приеми ме“ е част от проекта „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизирането на системите за социална закрила“ – Компонент 1, насочен към развитието на приемната грижа в България и повишаване на капацитета на ангажираните с нея социални работници, общински служители, приемни родители и др. Проектът се финансира по Програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд плюс.