Има едни ценности и те са общочовешки. Първата е животът, втората – свободата, каза в Бургас при представянето на „Зид" Радослав Бимбалов

Ценностите не се делят на европейски, традиционни, православни и други. Има само едни ценности и те са общочовешки. Първата е животът, втората – свободата. Ако си върнем общочовешките ценности, ще спрем да се делим по други причини. Това каза писателят Радослав Бимбалов при представянето на най-новия си роман „Зид“ (изд. „Сиела") пред пълната зала в Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ в Бургас. Срещата беше организирана от Община Бургас и библиотеката. Разговорът за романа премина през темите за разделението, страха от различния, конформизма, критичното мислене, паметта, социалните мрежи и човешката способност да вижда отвъд изградените стени. Бимбалов разказа и за личната си връзка със Странджа и село Факия, откъдето са корените на семейството му, а впоследствие това стана повод сред гостите в препълнената зала да се представи и настоящият кмет на селото Радко Бинбелов. В центъра на „Зид“ е измислена история на балкански град, чиито жители сами решават да построят физическа стена помежду си. Зидът по думите му е събирателен образ на разделението – не просто граница между две пространства, а граница, която хората сами изграждат помежду си. Бимбалов обясни, че именно тази идея го е подтикнала да напише романа - да проследи как страхът от различния, от чуждото мнение и от несъгласието постепенно кара хората да се затварят в свои малки общности, в които чуват предимно потвърждение на собствените си убеждения. По думите му най-страшното не е самото изграждане на зида, а моментът, в който той започва да се превръща в най-важното нещо за хората. Те престават да помнят какво е имало преди него, престават да се интересуват кой е от другата страна и постепенно приемат разделението като естествено състояние. Идеята за романа тръгва и от наблюдението му върху начина, по който съвременното общество се разделя на все по-малки групи. „Социален балон“ според него звучи леко и почти безобидно, но зад тези балони могат да стоят своеобразни „клетки“ – затворени пространства, в които човек е заобиколен от хора, които постоянно му казват, че е прав.„На една тема, която ни обединява, има поне три, които ни разделят" „На една тема, която ни обединява, има поне три, които ни разделят“, каза Бимбалов. Затова и „Зид“ не е книга само за едно конкретно разделение, а по-скоро опит на писателя да постави въпроса за това как се ражда противопоставянето, как хората започват да вярват в различни версии на една и съща действителност и как постепенно изгубват способността си да виждат човека от другата страна. Той разказа, че първоначално си е задавал въпроса дали книгата е дистопия или утопия. Дори идеята обществото да се раздели на две групи би могла да изглежда като своеобразна утопия, ако хората просто останат в своите общности. Но според Бимбалов проблемът е, че разделението не спира дотам – вътре в самите групи се появяват нови различия и нови причини за противопоставяне. Тъкмо затова романът не предлага на читателя лесен отговор на въпроса „От коя страна си?“. Бимбалов подчерта, че не е искал да заеме позиция, защото в крайна сметка вижда сходство между хората и от двете страни на зида. Социалните мрежи като „виртуална седянка" В разговора Бимбалов отдели внимание и на социалните мрежи. В романа един малък град започва да се мрази чрез тях. По думите му в интернет човек по-лесно проявява агресия, защото стои зад усещането за дистанция и анонимност. „Социалните мрежи са се превърнали в нашата виртуална седянка“, каза писателят. Той ги определи и като „ешафод“, на който хората лесно могат да се окажат съдници и изпълнители на присъди срещу други хора. Бимбалов говори и за разпространението на невярна информация, която според него може да се превърне в основа за омраза. Когато човек приеме една заблуда за реалност, той започва да обвинява другия, а така се изграждат нови „зидове“, посочи писателят. „Когато говорим, ние изясняваме. И виждаме, че не сме толкова различни“, каза той, определяйки разговора като един от начините хората да разпознават различията между представите си, без да превръщат тези различия в непреодолима граница. Паметта и различните версии за едни и същи събития По думите на Бимбалов „Зид" е свързан и с по-големия въпрос за паметта. Когато хората започнат да приемат различни версии на миналото, те започват да вземат различни решения за настоящето и бъдещето. В книгата историята постепенно се превръща в инструмент за разделяне, а дори музейното пространство в града е разделено на две, така че посетителят да вижда различна версия на едни и същи събития. Тази идея за различните прочити на миналото Бимбалов свърза с необходимостта от критично мислене – способността човек да задава въпроси, да сравнява и да проверява, вместо просто да приема готовата версия, която му е предложена. „Да подлагаш на съмнение дори това, което ти казва учителят, дори това, което виждаш в учебника. Да се опиташ да намериш отговор, да го търсиш, да го сравняваш, да го проверяваш“, каза писателят. Той призова младите хора да не се оставят просто на течението и, когато не получават достатъчно провокация към мислене в училище, сами да търсят отговори и да задават въпроси. „Моята ниша е тази на огледалото“ „Моята ниша е тази на огледалото. Аз пиша нещата, в които искам да огледам себе си“, каза по-късно писателят и допълни, че не пише онова, което очакват читатели, а това, което иска да разкаже. Той определи „Зид“ и като сериозно самопризнание, защото осъзнава, че самият той участва в механизмите на разделението. „Аз участвам в това разделение. И си давам сметка за това“, каза Бимбалов, описвайки собственото си поведение в публичното пространство – склонността да заема страна, да се ядосва и да влиза в остри спорове. Той разказа как след написването на книгата съзнателно се опитва да търси нещо добро и човешко у хора, с които има сериозни публични разногласия. „Всеки човек на изкуството е длъжен да има ясна позиция“Бимбалов коментира още, че според него човекът на изкуството не бива да остава в „кристална стъклена кула“, докато обществото около него се променя „Чувствам се длъжен да казвам това, което мисля, да изразявам позиция по важните теми, които вълнуват всички мои читатели, с пълното съзнание, че част от тях няма да се съгласят с моите лични позиции“, каза той. В същото време Бимбалов подчерта разграничението между литературата и публичните му изяви. Според него читателят може да не споделя обществените му възгледи и въпреки това да открие нещо свое в книгите му. „Зидът може да бъде положително равновесие“ На въпрос защо в романа определя стената и като равновесие Бимбалов обясни, че в тази формулировка има самоирония, но открои друга дума, която според него е важна за българския и балканския характер – „мярата“. Според него, когато човек загуби чувството за мяра, различията могат да се превърнат в крайности. „За мен зидът може да бъде положително равновесие, ако той представлява мяра“, каза писателят. По думите му стената не е задължително да означава отрицание на едната страна за сметка на другата – тя би могла да бъде граница, която позволява на различни хора да съществуват, без да се отричат взаимно. Стената между поколенията Една от стените, които Бимбалов определи като особено важни, е тази между поколенията. Той постави под въпрос обвиненията, че младите са прекалено зависими от екраните, като припомни, че именно възрастните са им дали тези устройства. Според него страхът от младите често произтича от това, че по-възрастните не разбират света, в който те живеят. „В момента имаме ужасна нужда от младите хора. Те са ни единствената надежда, понеже те не са живели с нашите страхове“, каза Бимбалов. Той свърза възможността за преодоляване на тази стена с любопитството на следващите поколения – желанието да видят какво има от другата страна, как живеят другите и да открият, че „дишат един и същи въздух“. Именно това любопитство, по думите му, е един от възможните отговори на разделението – не просто да бъдем от едната или от другата страна на зида, а да поискаме да разберем какво има отвъд него.