Липсва институционална реакция за домашно насилие при еднополови двойки, сочат данни на организация „Действие“

Липсва институционална реакция в случаите на домашно насилие, когато то е осъществено между хора, които са в еднополови връзки. Това сочат основните изводи от проведено от нас проучване, цитирано от адв. Деница Любенова от ЛГБТИ организация „Действие“ на форум „Насилие, дискриминация и правна невидимост на лесбийки, бисексуални и куиър жени: от майчиното здравеопазване до законодателната защита“, организиран от фондация Woman Up и организация „Действие“ във Френския институт в България. Проучването е реализирано през май и юни 2026 г., като данните са събрани чрез анкети на 22 души, четири интервюта и две фокус групи с представители на институции. Адв. Любенова посочи, че когато лицата от еднополови връзки са претърпели насилие, дори да подадат оплакване или поискат закрила, защита им бива отказана, защото законът няма как да адресира подобни форми на насилие. Законодателството ни не предоставя защита на лесбийки, бисексуални и куиър жени, когато са в хомосексуална връзка, подчерта тя. До юни 2027 г. България трябва да транспонира Директива на Европейския съюз за защита от домашно насилие. Тя изисква трансформация на Закона за защита от домашно насилие и на цялостната политика. Настоящото българско законодателство предлага нещо, което до степен работи, но чрез директивата ще бъдат таргетирани много по-конкретни проблеми, които в момента не са засегнати, обясни адв. Любенова. Тя отбеляза, че определението „интимна връзка“ в настоящото законодателство не покрива лицата в еднополови връзки. В тези връзки има конкретни проблеми, които законодателят не е предвидил, като „аутинг“ – разкриване на сексуалната ориентация на човек, което може да доведе до негативни последици, посочи адв. Деница Любенова. Тя подчерта още, че ЛГБТИ хората, заради липсата на правно признаване на връзките, са лишени от над 300 права. Това включва данъчно-осигурителни, наследствени и осиновителни права, право на информация за партньор при случаи на хоспитализация или право на решение за партньора, обясни адв. Любенова. Няма правна рамка, с която да бъде очертан вторият родител, каза съоснователят на фондация Woman Up Мая Генева, която представи проучване сред 20 семейства на куиър жени, включително и един транс мъж, в което са проведени дълбочинни интервюта в България от януари до май 2026 г. Вторият родител няма права, но това означава и липса на отговорност, подчерта тя. Според Генева най-големият страх на двойките е при евентуална смърт на биологичната майка какво би се случило с детето. Предимно положителни са впечатленията на родителите от проследяването на бременността, раждането и срещите със специалисти, но в същото време тези хора са отишли при група специалисти, препоръчани от други куиър родители и в частни болници, в един и същи кръг, обясни още Генева. Що се отнася до здравеопазването, допълнителни, ненужни процедури и недобро отношение са проблеми на цялото майчинство, не само прояви на хомофобия, подчерта тя.