Повече от половината софиянци са готови да приемат бежанци, сочи проучване, представено по време на научно-практическа конференция в УНСС

Повече от половината хора в столицата са готови да приемат бежанци и смятат, че идването им в България е добра идея от гледна точка на включването им в икономиката. Това показват резултатите от проекта „Изследване на социалните нагласи към бежанци и търсещи закрила: българският модел“, представени на научно-практическата конференция „Бежанци и търсещи закрила в България“ в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Организатори на форума са Национална мрежа за децата, Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет и Университетът за национално и световно стопанство. В конференцията участваха представители на институции, академичната общност, международни организации и над 20 организации от гражданския сектор, работещи пряко с бежанци и търсещи закрила, съобщиха организаторите. Екипът е направил изследване на нагласите към бежанците и търсещите закрила в България - преди да са дошли, след като са дошли, и към тези, които биха искали да останат, каза ръководителят на проекта проф. д.с.н. Елка Тодорова от катедра „Икономическа социология“ в УНСС. По думите ѝ Фонд „Научни изследвания“ е преценил темата като важна и полезна за България и е финансирал проекта, което е дало възможност на екипа да се свърже с хората от практиката. Високият дял на готовите да приемат бежанци се формира основно от висшистите, хората от големите населени места и гражданите с по-високи доходи каза гл. ас. д-р Мария Брестничка от катедра „Икономическа социология“ и член на научния колектив на проекта. По думите ѝ при нагласите към бежанците става дума за амбивалентни нагласи и е трудно да се каже какъв процент от хората се страхуват. У нас сме в период на промяна, в който българите имат опасения към бежанците и търсещите закрила. Голяма част от тези опасения са свързани с ясни дезинформационни вълни в медиите, които изграждат образа на "страшния бежанец". В същото време обаче има и готовност за това те да бъдат приети, обясни Брестничка. Според нея е нужно да се види целият процес - хората, които идват, техните възможности, способности и образование, както и какво правят институциите.Изследването показва още, че огромната част от хората нямат пряк контакт с бежанец и формират нагласите си по медиен разказ. Когато отидем и видим кои са хората, какви са техните истории, можем да разберем за кого става дума. И тогава нагласите се променят, добави тя. Конференцията обединява както академичната общност - колеги от УНСС и други изследователи, така и колеги от организации, които работят пряко с бежанци и търсещи закрила, както и представители на държавни институции, каза Мария Брестничка. БТА припомня, че бежанците могат да допринесат с 600 млн. евро допълнителен растеж на българската икономика при пълноценното им интегриране на пазара на труда. Това показва проучване „Неизползваният потенциал от икономическата интеграция на бежанците в България“ на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) и българската изследователска агенция ЕСТАТ.