„Фич“ повиши перспективата пред рейтинга на България, но предупреди за прегряване на икономиката

Международната рейтингова агенция „Фич Рейтингс“ (Fitch Ratings) повиши перспективата пред кредитния рейтинг на България от стабилна на положителна и потвърди оценката „BBB+“, съобщи Министерството на финансите. Решението отразява намаляването на политическата несигурност, но е придружено от предупреждение за засилващи се макроикономически дисбаланси, висока инфлация и по-голям бюджетен дефицит. Положителната перспектива означава, че при благоприятно развитие рейтингът може да бъде повишен, но не представлява гаранция за такава стъпка. „Фич“ свързва промяната с парламентарните избори през април и сформирането на правителство на една партия с парламентарно мнозинство – първото подобно управление в България от повече от две десетилетия. Според агенцията това може да сложи край на продължителния период на нестабилни коалиции и да създаде условия за структурни реформи, по-висок потенциален растеж и подобряване на управлението. Рейтингът се подкрепя от членството на България в Европейския съюз и еврозоната, както и от стабилните показатели на публичните финанси и външните баланси. Тези предимства обаче се ограничават от рисковете от прегряване на икономиката, процикличната фискална политика, високата инфлация, дефицита по текущата сметка и по-слабите показатели за управление спрямо държавите със сходен рейтинг. „Фич“ запазва прогнозата си за растежа на българската икономика през 2026 г. на 2,8 на сто, но повишава очакванията си за инфлацията и бюджетния дефицит спрямо оценката от март. Прогнозата за икономическия растеж през 2027 г. остава 2,9 на сто, а за 2028 г. агенцията очаква забавяне до 2,4 на сто. По-съществена е ревизията спрямо предишната оценка на агенцията от март при средногодишната инфлация. За 2026 г. прогнозата е повишена от 3,8 на 4,9 на сто, или с 1,1 процентни пункта. За 2027 г. очакването е увеличено от 3,8 на 4 на сто. През 2028 г. инфлацията се очаква да се забави до 3,5 на сто, но да остане над средното равнище за държавите от рейтинговата група „BBB“. Икономическият растеж на България се задържа близо до 3 на сто от 2024 г. насам въпреки външните сътресения и слабия растеж в ЕС. Основен двигател е потреблението на домакинствата, докато нетният износ има отрицателен принос. През следващите години „Фич“ очаква по-бавно нарастване на вътрешното търсене и подобряване на износа.Агенцията отчита признаци за макроикономически дисбаланси, свързани основно със силното номинално увеличение на заплатите през последните три години. Разходите за труд на единица продукция са нараснали общо с 36,4 на сто за трите години до 2025 г. – около четири пъти над прага от 9 на сто, използван в процедурата на ЕС при макроикономически дисбаланси. Ръстът на доходите подкрепя потреблението, но увеличава и вноса, което разширява дефицита по текущата сметка. „Фич“ прогнозира той да достигне 7,4 на сто от БВП през 2026 г., значително над равнищата в държавите със сходен кредитен рейтинг. Като допълнителен риск агенцията посочва бързото нарастване на кредитирането на домакинствата. Прогнозата за бюджетния дефицит през 2026 г. също е влошена. В сравнителната таблица към оценката е заложен дефицит от 4,6 на сто от БВП спрямо очакваните през март 3,2 на сто. В текстовата част е посочена стойност от 4,5 на сто. И двете оценки са под правителствената цел от 5,4 на сто от БВП. Агенцията обяснява увеличението с отложения ефект от предишни мерки за повишаване на разходите и очаквания ръст на публичните инвестиции. Правителството планира те да достигнат 5,8 на сто от БВП, но „Фич“ допуска, че част от капиталовите разходи на общините няма да бъдат изпълнени. За 2027 г. прогнозата за бюджетния дефицит е подобрена от 4,3 на 3,8 на сто от БВП. През 2028 г. той се очаква да се свие до 3,5 на сто. Въпреки това агенцията определя фискалната политика през 2026 и 2027 г. като разхлабена и отбелязва, че България се намира в процедура при прекомерен дефицит само няколко месеца след присъединяването си към еврозоната. „Фич“ повишава и прогнозата за държавния дълг. За 2026 г. очакваното съотношение към БВП е увеличено от 30,5 на 31,7 на сто, а за 2027 г. – от 31,6 на 32,4 на сто. През 2028 г. дългът се очаква да достигне 34,1 на сто от БВП. Въпреки нарастването му той остава нисък спрямо останалите държави от ЕС и страните със сходен рейтинг. Членството в еврозоната укрепва банковата система чрез надзора и механизмите за ликвидност на Европейската централна банка, посочва агенцията. Банките остават добре капитализирани, ликвидни и печеливши, но бързият ръст на кредитирането на домакинствата може да създаде рискове за качеството на активите. Сред условията за повишаване на рейтинга „Фич“ откроява отслабването на макроикономическите дисбаланси, забавянето на ръста на заплатите и кредитирането, по-ниската инфлация и свиването на дефицита по текущата сметка. Положителен фактор би било и устойчивото прилагане на структурни реформи, които подобряват управлението и потенциала за растеж. Обратно, задълбочаване на дисбалансите, рязко икономическо забавяне заради загуба на конкурентоспособност или значително увеличение на държавния дълг могат да доведат до негативно рейтингово действие. При извънредни рейтингови действия през юли 2025 г. „Фич“ и „Стандард енд Пуърс Глоубъл Рейтингс“ (S&P Global Ratings) повишиха с една степен дългосрочния кредитен рейтинг на България до „BBB+“ със стабилна перспектива. Водещ фактор беше окончателното одобрение за присъединяването на страната към еврозоната от 1 януари 2026 година. През март 2026 г. „Фич“ потвърди рейтинга „BBB+“ със стабилна перспектива. През май „Стандард енд Пуърс“ повиши перспективата пред рейтинга на България от стабилна на положителна и потвърди оценките „BBB+/A-2“. „Мудис Рейтингс“ (Moody’s Ratings) запазва рейтинга на България на съпоставимото равнище „Baa1“ със стабилна перспектива. В периодичния си преглед от януари 2026 г. агенцията посочи, че положителният ефект от приемането на еврото до голяма степен вече е отчетен в рейтинга.