Бюст на акушерката Христина Хранова ще бъде поставен в Алеята на Възраждането в Морската градина във Варна

Паметниците и съхранението на културното наследство са във фокуса на вниманието на тазгодишната конференция на Съюза на учените във Варна. Сесията се провежда в Планетариума на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“. Участват 14 научни доклада. В своята разработка Иван Попов говори за българските паметници в Морската градина на Варна като най-подробно се спря на Алеята на Възраждането. Той съобщи, че се очаква скоро там да се появи бюст на първата акушерка в града Христина Хранова, като проектът е поръчан на скулптора Живко Дончев. На 18-годишна възраст, по заръка на Левски, Хранова става куриер на Софийския революционен комитет. По време на Освободителната война тя е в Шипченския отряд и участва в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора. След Освобождението става първата дипломирана практикуваща акушерка във Варна, а по-късно – първата жена - воден спасител в България. Благодарение на нея на бял свят идват 3 462 деца и са спасени от удавяне 54 души. Христина Хранова участва и като доброволка в Сръбско-българската и Междусъюзническите войни. Идеята за Алеята на Възраждането е на група родолюбиви абитуриенти от Мъжката гимназия през 1907 г. Проектът прави инж. Георги Бърнев. В него е заложено създаването на 22 бюста, но понастоящем има 14 и все още не са заети четири места, припомни Попов. Бюстовете са на политици, общественици и писатели. Първият поставен е на Христо Ботев през 1911 г., следва този на Васил Левски. След това, поради участието на България в трите войни, проектът се забавя и третият бюст - на Отец Паисий, се появява чак през 1927 г. На тези три монумента има и надписи – цитати от стихотворения. Четвъртият паметник е построен през 1930 г. и той е на Варненския митрополит Симеон, който е почетен приживе по повод 90-годишнината му. През 1935 г. се нарушава проектът на Бърнев с поставянето на бюст на Васил Априлов. После се появява мемориалът на Хаджи Димитър. След дълга пауза, през 1973 г., са поставени тези на Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Петър Берон и Петко Славейков. По-късно - на Захари Стоянов и Гоце Делчев. Последният е на Пейо Яворов от 2001 г. Попов говори и за Паметника на граничаря, който се намира на място с хубава гледка към Варненския залив и нос Галата. Скулптор е Кирил Шиваров. Споменат бе и Пантеонът, паметниците на Иван Вазов и Антон Новак, както и двата бюста до Военноморския музей – на кап. Димитър Добрев и на полк. Милко Железов. Бе отбелязано, че монументите в Морската градина са в сравнително добър вид. На конференцията Наталия Николова разгледа паметниците като знаци за възпоменание и с тяхната артистична стойност. Тя посочи, че много от монументите във Варна имат нужда от ревитализация чрез растителност, за да бъдат привлекателни като среда, но при подготовката на доклада си тя е стигнала до извода, че всъщност не е ясно кой отговаря за поддръжката им и понякога тя е дело на граждански инициативи. Николова даде за пример вандалски актове върху паметника на жертвите на комунизма, който е издигнат във Варна през 2001 г. и предизвикал полюсни мнения. За него тогавашният кмет Кирил Йорданов излиза в местната преса с обръщение, че би предпочел в града да се появяват статуи, които събират, а не разделят обществото. В научната сесия има също доклади за Антон Новак и формирането на паркостроителната култура във Варна, за наследството на Параскев Стоянов, за кап.-лейтенант Александър Мурмански, за архитектурния проект „Невидимият град“ и социалните иновации в туризма.