Книги за нормите в изкуството и филмовата култура в България между двете световни войни бяха представени на фестивала „Златна роза“

Книгите „Нормативност и свобода“ и „Как филмът става културен“ бяха представени в рамките на съпътстващата програма на 44-тото издание на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна. И двете са плод на работата в Института за изследване на изкуството към БАН. Първото издание е дисертационен труд на Елиза Младенова, която е бакалавър по журналистика с магистратура по културология в Софийския университет. Неин научен ръководител е артистичният директор на „Златна роза“ Александър Донев. Идеята за разработката произхожда от магистърската теза на авторката, посветена на една социално-аналитична тенденция в новото българско кино от второто десетилетие на XXI век, обясни Донев. Става въпрос за либералните политики за пола и малцинствата, които получиха една по-висока степен на регламентация и бяха заложени като определени, дори приоритетни на големите международни фестивали и различни субсидиращи европейското филмово изкуство институции, каза той. По думите му авторката обръща внимание, че нормативността не е просто случайно явление, което се появява инцидентно в културната политика и съвременното изкуство, а е израз на една тенденция, която винаги е съществувала. „В изкуството винаги е имало своеобразни директиви на управляващите режими за това какво е допустимо, какво трябва да бъде поощрявано, какво трябва да бъде специално подпомагано и защитавано и какво в някаква степен да бъде ограничавано. И така се стигна до това изследване, което проследява и тоталитарните филмови политики, в същото време автоцензурата, която Холивуд си налага в началото на 1930-те години, и това по какъв начин подготвят и рефлектират върху съвременните политики на нормативността“, поясни Донев. Според него много от тези тенденции вече не са толкова доминантни, макар че някои от нормите са залегнали вече в определени регламенти и може би трудно ще бъдат премахнати оттам, но етапът на горещата фаза на тези либерални идеологии до голяма степен вече е преодолян. Авторката смята, че изследването й „поставя на масата“ на българското научно поле и в публичното пространство теми, които дълго време са били пренебрегвани, но повече няма как да се отлагат, тъй като ни настигат. Става дума за културни кинопроцеси, които се развиват от 70-те години на миналия век и вече са създали необратими последствия, засягащи всички филмови дейци, зрители и обществото. По думите й в момента се оформя един глобален мултикултурен свят, в който хора с различни идентичности - религиозни, етнически, национални, полови, сексуални, по някакъв начин трябва да съжителстват заедно. Една част от страните са силно фрагментирани, поляризирани и нямат общ консенсус каква обща идентичност и какви общи цели могат да имат. Друга част залитат към свръхцентрализирано управление, което напоследък наблюдаваме и у нас, каза тя. Книгата се опитва да влезе в градивен дискурс, при който да си дадем ясна сметка за различията помежду ни и вместо да ги потискаме, да търсим начин как те да хармонизират и съжителстват по-добре заедно, обясни още Младенова. Тя обърна внимание и на термина уокнес (wokeness), който от 2010 г. става особено популярен, но вече придобива доста негативна конотация заради някои крайности като създаването на безумни квоти за малцинства в киното. По същество обаче той означава либерално-прогресивна идеология, която изразява чувствителност точно по отношение на неравенствата, на расизма, на половата дискриминация. Това така наречено събуждане е съвсем естествен процес, който се случва благодарение на социални движения, развиващи се в киното още от 50-те години на миналия век, и съвсем естествено намира отражение в киното и то не само в квотите, но и в създаването на една нова нормативност в световен мащаб, добави авторката като уточни, че именно тази кинонормативност се опитва да изследва в книгата си заедно с политиките на идентичността. Александър Донев представи и албума-алманах „Как филмът става културен“, посветен на киното ни между двете световни войни. Той е в много ограничен тираж в печатен вариант, предназначен за библиотеки и образователни институции, но е достъпен онлайн в сайта на научно-изследователския проект „Кинокултура, изкуства и национални образи в България“. По него вече има няколко издания, свободни в електронен вариант. Книгата е обобщение на пет години изследвания върху филмовата култура през периода 1920-40 г. на авторски колектив, в който освен Донев влизат Петър Кърджилов, проф. Йоана Спасова-Дикова, проф. Андроника Мартонова, Росен Спасов и Боян Ценов. Опитахме се да огледаме не толкова филмопроизводството, колкото ситуацията на киното в индустриален и културен план, как се формират институциите, разпространителската мрежа, функционирането на киносалоните, каза Донев. Според него изследването разкрива мащабите на филмовата култура особено в края на 1930-те години, когато киното се превръща в изключително популярно забавление.