Проблемите в комуникацията между общините и читалищата бяха обсъдени на конференция в „Дома на Европа“ в София

Проблемите в комуникацията между общините и читалищата бяха обсъдени в първия панел на международната конференция „Културата като катализатор за местно и регионално развитие“, която се провежда днес в „Дома на Европа“ в София. Програмата започна с представяне на Катажина Понговска, зам.-директор по програмни въпроси в Регионалния център за развитие на културата (WOAK) в Полша. „Живеем в свят, който е обсебен от комуникация, но в който липсва диалог“, каза тя. Понговска обясни, че в истинския диалог, участниците са готови да издействат промяна, спрямо това, което чуят. Регионалният център за развитие на културата в Полша работи, за да създава мостове между местните общности и обществените центрове, уточни Понговска. Неговата цел е да подкрепя обществените центрове и местните творци. Основната програма на организацията функционира, за да се създават връзки между центровете и техните ръководители с цел самопомощ и подкрепа. Регионалният център иска да издигне тази проблематика на национално ниво. „Подкрепяме се, споделяме добри практики и се насърчаваме взаимно“, каза в заключение Понговска. „Нашите гласове са тихи, когато сме сами, но заедно имаме колективна мощ да накараме гласовете ни да бъдат чути“, добавя тя. Програмата „Активни читалища“ на Столичната община беше представена от зам.-кмета по култура и туризъм Ирина Дакова. В края на първия панел на конференцията се състоя дискусия на тема „Отношенията между читалищата и културните центрове и общините – добри практики и предизвикателства“. Участие взеха Силвана Сюлейман, директор на сдружение „Видински фонд „Читалища“, Нели Ройдева, председател на Сдружение „Читалища с бъдеще – 2012“ от Община Тунджа, Донка Михайлова, кмет на община Троян, и Теодора Дачева, заместник изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). „Материалната база е отговорността, която държавата ни вменява. Това е много тежка отговорност, особено когато става въпрос за по-малките населени места“, каза Донка Михайлова, кмет на община Троян. Тя посочи два проблема за общината – източниците на финансиране и собствеността на читалищните сгради. „На областните управители последната им грижа е състоянието на читалищните сгради“, каза Михайлова. Тя обясни, че поради тази причина Общината е получила собствеността на всички читалищни сгради. Според нейните думи няма европейски фондове или национални програми за читалищните сгради. Основните сгради Общината ремонтира с външни източници, а текущите ремонти се извършват по бюджета, каза Михайлова. „Но сградата не е читалище, читалището е дейността“, каза още тя. Според нея подходът, с който Министерството на културата финансира читалищата, е крайно несправедлив, тъй като средства получават тези, които работят, но и тези, които не ходят на работа. „Ние се опиваме да надграждаме тази система с по-справедливи модели на финансиране, които изпращат парите там, където се работи“, отбеляза Донка Михайлова. „На мен ми се иска да излезем от този коловоз, в който непрекъснато повтаряме колко са уникални нашите читалища и как те са нашият принос към европейската традиция“, каза Теодора Дачева, заместник изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Според нея тези изказвания са факт, но иска да се обсъдят проблемите и пречките пред читалищата, я също възможностите и потенциала за развитие. „Ние сме се втренчили в едни битови измерения“, каза Дачева. Според нея схващането, че детските центрове и центровете за личностно развитие са конкуренция на читалищата, е неправилно, тъй като всички те са нужни. „Между общините и читалищата отношенията са конкурентни“, е мнението на Теодора Дачева. „Ако си разпределим ролите и работим съвместно, ще избягаме от тези битови проблеми“, допълни тя. Силвана Сюлейман обясни, че освен директор на сдружение „Видински фонд „Читалища“, тя е също и главен експерт по културата в Община Видин от 20 години. Нейната перспектива обхваща и двете страни на диалога. „За да се стигне до ефективно партньорство, читалищата трябва да се почувстват независими и освободени от това, че общината разпределя техните средства“, каза Сюлейман. Според нея, въпреки че средствата идват от Министерството на културата, кметовете в много населени места оказват натиск върху читалищата при тяхното разпределяне. „Добрият опит и добрите практики трябва да стигнат до всички кметове и общини, за да видят големия потенциал на читалищата“, каза още тя. В сдружението „Читалища с бъдеще“ членуват всички 40 читалища в Община Тунджа, обясни председателят на организацията Нели Ройдева. Тя каза, че сдружението работи в добро партньорство с Общината. Според нейните думи някои населени места в региона наброяват 100 души, други – 2500, но Общината успява да балансира, така че да има по нещо за всяко от тях. „Стремим се културната политика на Общината да е съобразена с това, което желае и очаква културната общност“, каза Ройдева. „Не че нямаме трудности, но когато сме заедно, ги преодоляваме. Читалището е за всички за местната общност“, допълни тя. Ройдева разказа, че сдружението също се опитва да работи с местните училища и другите детски центрове. „Всяка подадена ръка, всеки добър жест отговаря с добро насреща“, отбеляза тя. В дискусията взеха участие и Сребра Касева, зам.-кмет на Община Казанлък, Албена Недева, председател на Общински читалищен съвет - Търговище и Лиляна Барганска, председател на Народно читалище „Васил Левски – 1945“ във Варна. „Ако няма обективен критерий, отпада чувството на справедливост“, каза Лиляна Барганска за разпределянето на бройките и на субсидиите за читалищата. Според нея методиката, която действа по закон сега, не е лоша, но не се прилага както трябва. В Общинския читалищен съвет на Търговище членуват 25 от 36-те читалища на общината, обясни председателя на съвета Албена Недева. Основните дейности на организацията са обмяната на опит и знание по различни въпроси, както и обучаване на кадри. Недева обясни, че Общинският читалищен съвет се опитва да обясни на Общината, че читалищата не са им врагове, а трябва да са партньори. „Работим по много различни посоки: информационни центрове, предлагаме достъп до интернет услуги, ранно детско развитие и програма „Сигурен старт“, каза тя. Според Недева работата по проекти също трябва да се оценява. „Все по-трудно можем да привлечем младежите, особено в по-малките населени места“, каза още тя. Албена Недева обясни, че в Община Търговище административно съществуват читалища, които не извършват дейност, но съдят местната власт, което разрушава доверието между действащите читалища и Общината. По отношение на дейностите, които се извършват в читалищата, Сребра Касева, зам.-кмет на Община Казанлък, каза: „Установявам, че това, което е като занимание по интереси в образователните центрове и в училищата, се припокрива с дейностите в читалищата“. Според нея разликата е, че в читалището не се изисква присъствието на учител. Говорейки за създаването на нови читалища, Касева посочи, че в закона няма филтър, който да не позволява създаването на читалища, които не действат, но искат субсидии. Според нея са нужни ясни критерии при създаването на нови читалища.