Арх. Станислав Константинов каза, че архитектурното наследство на София е под огромна угроза

Архитектурното наследство на София е под огромна угроза и е необходимо максимално да бъде запазено това, което е останало от старата архитектура на града, каза арх. Станислав Константинов при представянето на списание ЛИК днес в зала „МаксиМ“ на БТА. Септемврийският брой на изданието е вдъхновен от 125-годишнината от тръгването на първия трамвай в столицата, което се случва през януари 1901 г. „Аз съм привърженик на предишната архитектура в София, която в момента е под огромна угроза“, каза той. По думите му голяма част от архитектурното наследство на столицата се руши пред очите на обществото. Арх. Константинов припомни, че при разрушаването на част от централните райони на София е било унищожено и значително количество от останките на римския град. Той разказа за проф. Сава Бобчев, който „е тичал там пред багерите“, за да скицира и документира разрушаваното. По думите му в миналото са съществували и идеи за промени, които биха засегнали катедралата „Света Неделя“. Една от тях е предвиждала храмът да бъде разрушен и на негово място да бъде поставена чешмичка, а друга – сградата да бъде превърната в пантеон. „Аз съм радетел за максимално запазване на това, което е останало от буржоазната София, което, за съжаление, се руши пред очите ни“, каза арх. Константинов. Той постави акцент и върху необходимостта от цялостно развитие на Музея на София. По думите му заедно с доц. Янкулова водят „огромна битка“ за завършването на музея. Архитектът отбеляза, че институцията има потенциал да бъде развита в цялата сграда, което според него би я превърнало в един от най-големите музеи на Балканите. Константинов разказа, че през 1998 г. е спечелил конкурс за проект за усвояване на цялата сграда. По думите му реализацията на проекта е възпрепятствана от спорове около предназначението на басейните в сградата. Той посочи, че са обсъждани варианти за тяхното превръщане първоначално в СПА център, а впоследствие – в баня. Архитектът отбеляза, че според направените експертизи дебитът на водата не позволява басейните да бъдат запълнени, а цената на билета би била около 30 евро. Сред сградите, за чието състояние арх. Константинов изрази тревога, е и къщата на Пейо Яворов. Той посочи, че има готов проект за нейното възстановяване, но сградата, която е знакова за София, години наред не може да бъде възстановена. По думите му продължава и дългогодишният процес около къщата на архитект Георги Фингов, като има надежда тя да бъде възстановена. Константинов посочи и „Къщата с ягодите“ като друг обект, за който се очаква да бъде извършено възстановяване. Като пример за сграда, за която според него не се говори достатъчно, той посочи бившото румънско посолство на Канала. „Това е приказна къща и всеки град би се гордял с нея. Тя е в пълно забвение“, каза архитектът. Константинов припомни и съществувалата в миналото „Синя книга“, в която са били включени паметници на архитектурата. По думите му, когато дадена сграда е била вписана в нея, това е означавало, че към нея трябва да се прилагат съответните ограничения. „Сега инвеститори, общество, архитекти, колеги помагат с пълна сила това нещо да се осъществи“, каза той, коментирайки процесите, които според него водят до промяна в отношението към архитектурното наследство. Арх. Константинов посочи, че през 2003 г. е бил премахнат статутът на голяма част от паметниците. От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Септемврийският брой, на тема „София от първия трамвай до днес“, можете да откриете на следния линк: https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/84