Информираността и навременната грижа са ключови за репродуктивното здраве, посочиха експерти

Информираността и навременната грижа са ключови за репродуктивното здраве, посочиха експерти по време на пресконференция на тема „Бебе някой ден: репродуктивно здраве и семейно планиране“, организирана от "Мерк" България с подкрепата на Младежки център София към Столичната община. В дискусията участваха специалисти в сферата на репродуктивното здраве, представители на пациентски организации и младежки и студентски организации. Инициативата обединява европейския проект FutURe и програмата SEED на компанията Мерк, която разглежда демографските промени, бариерите пред семейното планиране и различния достъп до асистирана репродукция в Европа. Как младите хора мислят за семейството и репродуктивното здраве, кога е правилният момент за дете, какво определя решенията - кариерата, финансовата сигурност, отношенията и средата, в която живеем, начинът на живот и информираното решение, бяха част от засегнатите въпроси по време на дискусията. Европейско проучване на "Мерк" във връзка със здраве, отношения, баланс между живота и работата сред повече от 9000 млади хора от 15 европейски държави сочи, че едва 46% познават факторите, които могат да повлияят върху фертилитета. Трите главни фактора, които младите хора смятат, че най-много влияят на фертилността, са начинът на живот, възрастта и стресът, каза изпълнителният директор и генерален мениджър на „Мерк"-България“ Невена Видакович. Трябва да инициираме отворени разговори и дискусии за такива релевантни теми, допълни тя. Репродуктивното здраве започва от общото здраве и грижата и здравето, не от момента, в който се планира дете, каза доц. д-р Петя Андреева, председател на Българска асоциация по стерелитет и репродуктивно здраве (БАСРЗ). Тя очерта три фактора, които играят важна роля, като единият от тях е, че репродуктивният потенциал не е константна величина и с времето и възрастта той върви прогресивно надолу. Броят и качеството на яйцеклетките след 40-годишна възраст драстично намаляват, шансът за успеваемост е драстично по-нисък и процентът на спонтанните аборти е над 50%, заяви Андреева. Втори важен аспект е оценката на индивидуалния риск, посочи доц. д-р Андреева, като обърна внимание на две заболявания, които сериозно влияят върху яйчената функция - ендометриоза и възникването на преждевременно отпадане на яйчниковата функция преди 40-годишна възраст или така наречената преждевременна менопауза. За справяне с тях съвременната медицина разполага с много добри възможности като замразяване на яйцеклетки, заяви тя. То е добра опция за съхраняване на фертилитета при отлагане на репродуктивни планове. Важно е да кажем обаче, че замразяването не гарантира бременност и раждане, защото е важно да се осъществи преди 35-годишна възраст и да има поне 15-16 ооцит, които да се замразят. На въпрос относно данни, че 6% от бебетата в България се раждат с инвитро процедури и каква е информираността на българите за възможностите на репродуктивната медицина в страната ни, зам.-председателят на БАСРЗ проф- д-р Мария Юнакова отговори, че нарастващият процент на асистираната репродукция е вследствие на световните тенденции, които се дължат на икономическите промени, социалните условия и културното развитие на съвременното общество. Нарастването се дължи също на некоректната информираност за репродуктивните възможности, навременното родителство и настъпването на преждевременна бременност на младите жени между 20 г. и 30 г., които са в максималния си репродуктивен потенциал. Ако тези хора са информирани правилно, те биха приоритизирали родителство в момента, в който то трябва да се случи, коментира тя. Репродуктивната медицина е една от най-развиващите се посоки в медицината и в България се гордеем с репродуктивните ни специалисти, които при негативно променящи се демографски характеристики и напредване на възрастта успяват да запазят успеваемостта на тези процедури на високо ниво и дори да надминат страни като Франция и Белгия. България прилага успешно техники като предимплантационно генетично тестване на ембриони за хромозомни аномалии и конкретни моногенни заболявания, възможностите за митохондриален трансфер и за използване на вещества и субстанции от незрели стволови клетки, с които яйчниците да работят по-добре. Страната ни има и публичен фонд, който финансира поне четири процедури. Как един лекар успява да убеди пациента в авторитета на науката, когато в интернет пространството сме залети с всякакви хора, които говорят за здраве, д-р Теодора Тихомирова от МБАЛ за женско здраве "Надежда" посочи, че това, което различава едно компетентно мнение е човекът, който го казва. Важно е на какво се базира това мнение, защото не може да се говори попринцип и става въпрос мнението дали е медицинско обосновано. Друг фактор, който да се вземе предвид е, дали човек продава нещо, каза тя. За младите има огромен натиск за това “кога е правилният момент” за създаване на семейство и основна роля играят факторите образование, кариера, финансова сигурност, семейство и материална основа, каза психологът към Младежки център в Столична община Лидия Витанова. Трудният момент идва, когато хората търсят баланса между различните роли в живота си, а те всъщност могат да се осъществяват едновременно и не е нужно първо да сме постигнали невероятна кариера и материална състояние, за да преминем към изграждането на семейство, посочи тя. Трябва да мислим за репродуктивното си здраве преди да имаме проблем или да имаме идеята за дете, каза д-р Стела Чапанова от МБАЛ “Надежда” във връзка с това как да научим младите хора, че не е нужно да има проблем, за да се отиде на консултация. Младите хора живеят различно - те са вечно забързани, стресирани и заливани постоянно от информация, което може да повлияе също на репродуктивното здраве, защото то е цялостният организъм и отношението с хората, не само физическото. Начините това да се оправи е младите да не взимат нещата за даденост, да са много добре информирани за методите за контрацепция и за неконтрацепция в сексуалния си живот, да променят начина на живот и да ходят на консултации. Относно това как да се разпространи информацията за репродуктивно здраве сред младите хора, Чапанова отговори, че трябва да се намери общ език с децата и те самите да искат да получат тази информация. Основателят на Фондация “Искам бебе” Радина Велчева посочи, че голям проблем е навлизането на тези теми в училищата. Тя обясни, че екип на фондацията от лекар, психолог и специалист по “Гражданско образование” ходи по училищата, но много често се случва те да не бъдат допуснати да влязат. Велчева сподели за анкета на деца между 15 г. и 19 г. с 3194 респондента, която показва, че над 50% от тях искат да имат деца. Сбъркано е разбирането, че щом ние говорим за репродуктивно здраве, това всъщност е сексуално здраве - те са коренно различни, заяви тя. Българските лекари работят основно с пациенти на възраст 38 г. -39 г., което е доста по-късно от нормалната репродуктивна възраст и постигат резултати от 25-27%. В други държави, където държавата финансира жени до 39 г. (в България до 43 г.), постигат тези резултати, които нашите експерти постигат при жените в по-напреднала възраст, допълни Велчева. Влизаме във всяко училище, в което имаме възможност да влезем, и сме направили изключителни материали с помощта на медицински специалисти, които показва, че не става дума само за планиране на семейство, но и за това как да се грижим за себе си, каза председателят на Сдружение "Зачатие” Стефка Сарафова - Захариева. Това да изглеждаме добре и да се грижим за тялото си трябва да се прави по правилния начин и самият начин на живот започва от раждането и е свързан и с това как в бъдеще ще отгледаме децата си.