Около 150 находки от осем вида животни са открити при тазгодишните разкопки в палеонтологичното находище Азмака, съобщи за БТА проф. Николай Спасов

Около 150 палеонтологични находки от осем вида животни са открити при тазгодишните разкопки в находището Азмака, съобщи пред БТА проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН. Експедицията е проведена от 2 до 9 септември. Сред находките има останки от жирафи, хипариони – древни трипръсти коне, газели, други чифтокопитни, както и хищници и маймуни. Палеонтологичното находище Азмака, край с. Спасово (Чирпанско), което е първото находище на предчовешки хоминиди в България, е особено важно за проучването на природната обстановка в края на Миоцена преди около 7 милиона години, както и за изследването на ранните етапи от еволюцията на човешката линия, каза проф. Спасов. Разкопките на мястото започват през 2008-2009 г. и продължават ежегодно. ТАЗГОДИШНИТЕ НАХОДКИ Сред тазгодишните находки има останки от мезопитек – определян от учените като най-древната маймуна на Европа, която е съжителствала с хоминида, изследван от българския екип. Открити са също останки от жирафи, хипариони, газели и други рогати чифтокопитни, както и от два вида хищници. Една от находките вероятно принадлежи на саблезъбата котка парамахайродус, която е била с размерите на леопард и е имала силно развити горни кучешки зъби. До този момент в Азмака са установени 23-24 вида бозайници, каза още проф. Спасов. Сред тях през последните години са идентифицирани нов вид хищник и нов вид антилопа за българската фауна, което продължава да обогатява представите на учените за фауната и природната среда в региона преди милиони години. Особен интерес за учените представлява открито при експедицията ребро, което по думите на проф. Спасов „учудващо много прилича на човешкото“. Той подчерта, че информацията е предварителна и затова несигурна. Предстои находката да бъде внимателно изследвана. „Трябва първо внимателно да го извадим от калъпа, с който сме го взели, и да го изучим“, казва проф. Спасов. По думите му реброто има (според видяното на терен) силно изразена извивка, известна като ребрен ъгъл, която е характерна за човека. При човека гръдният кош е сплеснат в предно-задна посока, докато при четириногите е сплеснат странично. Затова формата на находката може да даде допълнителна информация за съществото, от което произхожда, но са необходими следващи изследвания, обяснява той. Тазгодишните резултати показват също, че находището „Азмака 6“ все още не е изчерпано откъм палеонтологичен материал. „Две години материалът намаляваше, но сега открихме място, където костите отново излизат масово“, казва още проф. Спасов. Според него това дава основание на екипа да очаква нови находки през следващите години. През последните две години изследванията на българския екип са финансирани от Института по еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Финансирането е насочено към търсенето на фосилни хоминиди (представители на човешкото семейство) както в България, така и в Република Северна Македония. Интересни резултати идват и от находището Долни Дисан в Република Северна Македония, където българският екип работи с колеги от Природонаучния музей в Скопие. Там е открит фрагмент от много голям зъб, който също предстои да бъде изследван. Проф. Спасов засега се въздържа от категорични заключения за вида, към който принадлежи находката. НАХОДКАТА, КОЯТО ПРОМЕНЯ ИСТОРИЯТА Проф. Спасов припомня, че в началото на тази година в международно списание е публикувана научна статия, посветена на една особено значима находка от Азмака – бедрена кост, която е била изследвана в продължение на около десет години. Според авторите от международния екип, водени от проф. Спасов, тя показва, че живялото преди около 7,2 милиона години същество е било способно да се движи на два крака. „Това, в известен смисъл, е буквален преход между четириногостта и двуногостта, защото е запазило някои примитивни черти, които явно са свързани с неговите предшественици – четирикраките човекоподобни“, казва проф. Спасов. Именно тази находка е в основата на тезата на българския учен, че най-ранните изправени представители на хоминините (човешката еволюционна линия) са се появили на Балканите, а не в Африка. Според него аргументите в подкрепа на тази теза са се увеличили и досега те не са оборени. По думите му новите находки, включително тези, които все още предстои да бъдат изследвани, допълват данните в тази посока. Той отбелязва, че тезата за балкански произход на най-ранните изправени същества предизвиква интерес и дискусии в международната научна общност. По думите му през последните години все повече изследователи, работещи върху ранната човешка еволюция, насочват вниманието си към Балканите. Според учените съществото, чиито останки са открити в Азмака и което е условно наречено Дива, вероятно е било женско и е тежало около 24 килограма. Изчислението е направено въз основа на параметри на бедрената кост. На основа на анализа на известните зъби Спасов допуска, че мъжките представители на вида са били значително по-едри. „Първите изправени същества са се зародили не в Африка, а на Балканите“, казва в заключение проф. Спасов, обобщавайки научната хипотеза, върху която екипът продължава да работи. Сред международните учени, които проявяват интерес към находището, проф. Спасов посочи палеоантрополога проф. Дейвид Бигън, един от авторите на международното изследване. Той участва в работата на екипа както в България, така и в Република Северна Македония. Интерес към проучванията има и от страна на специалисти от Института „Макс Планк“, както и от Съединените щати и Сърбия. През март тази година проф. Спасов и международен екип от учени публикуваха статия, в която посочват, че най-древните двуноги човекоподобни са живели на Балканите, а не в Африка. Това установиха, след като откриха останки от двуног хоминид, живял в България преди 7,2 млн. г. Екипът в състав: проф. Николай Спасов, проф. Дионисиос Юлатос, проф. Мадлен Бьоме, Ралица Богданова, доц. Латинка Христова, проф. Дейвид Бигън, публикува откритието си в списанието Palaeobiodiversity and Palaeoenvironments под заглавие „Ранна форма на наземна двуногост на човекоподобно от късния миоцен на България“.