Светла Георгиева представи сборника си с разкази „Лунно затъмнение“

Светла Георгиева представи тази вечер сборника си с разкази „Лунно затъмнение“ в Литературния клуб „Перото“ на Националния дворец на културата. Модератор на събитието бе Светлозар Желев, като участие взе и Красимир Лозанов, редактор на книгата. Желев отбеляза, че премиерата е последното литературно събитие от програма на есенния „Салон за изкуствата“ на НДК. „Настръхнах и поплаках много на тази книга“, отбеляза той. „Много ми заставаха сълзите на гърлото, почти с всяка от историите“. Според Желев историите в „Лунно затъмнение" създават различен свят - свят на красотата на словото, на думите, които се използват не, за да нараняват, а да лекуват. „Искам да живея в този свят, в начина, по който Светла Георгиева разказва за този свят“, каза още Светлозар Желев. Според него историите в книгата са обединени от няколко теми, като първа сред тях е тази за любовта към хората. „Това е една книга, която минава през времето и пространството, точно както се случва в живота на всеки от нас. Книга, която минава през различни животи, през различни съдби и случки, но една книга за човека и за човешкото“, каза още Желев. Той определи сборника като една от най-топлите, меки и красиви книги, които е чел. Разказите са обединени и около нишката за изкуствата, е мнението му. „Тази нишка е за изкуството, което спасява, което е жизнено важно за оцеляването ни, дори физическото“, обясни Желев. Красимир Лозанов, който е главен редактор на „Жанет 45“ и редактор на „Лунно затъмнение“, разказа, че с Георгиева са обсъждали всички разкази подробно, но споровете са засягали дребни неща, не от езиков характер. Той определи авторката като опитен разказвач. Историите, които Георгиева пише „са дълбоко човешки и дълбоко затрогващи разкази“, каза Лозанов. Според него всеки от тях има силна история. „Това, което ни прави хора, което ни кара да се чувстваме близки един с друг, е емоцията и тази емоция във всеки един разказ съществува“, каза още той. Няма отказан разказ от предложените от Светла Георгиева за включване в изданието. Подредбата също е дело на писателката, разказа Красимир Лозанов. Той обясни, че разказите са събрани от различни моменти в историята и места по света, но това не е в ущърб на книгата, тъй като където и да се развива действието - човешкото е водещо. „Иска ми се да ви поканя на разговор с нещо, което дълго време е било част от мен“, каза Светла Георгиева. „Книгата ми отне доста време, надявам се на вас по-малко, но да ви даде повече“, допълни тя. Според нея изданието не свършва, когато авторът постави последната точка, а когато читателят добави своята. Писателката обясни, че заглавието и титулярният разказ произлизат от нейните размисли, докато наблюдавала действително лунно затъмнение. Георгиева допълни, че много от историите са отчасти автобиографични или свързани със събития от живота около нея. „За мен един писател става такъв, не когато напише първия си текст, а когато започне да вижда истории там, където на пръв път няма нищо особено“, каза още тя. Светла Георгиева обясни, че когато засяга поляризиращи от политическа или гражданска гледна точка теми, не се страхува да влезе в разрез с представите на читателя, защото за нея тези събития са въпрос не на политически мнения, а на морални принципи. Светла Георгиева е завършила Художествената академия в София. Работи в областта на графиката, графичния дизайн и оформлението на книги. Специализирала е в Лондон и Париж. Преподавала е две години във Висшия институт по изящни изкуства в град Сус, Тунис. Авторка е на сборника „Разкази за вчера и други места“ (2015), номиниран за наградата на Столичната община и за литературната награда „Балканика“, както и на сборника „Шекспир зад храстите“ (2021), отличен с втора награда от Националния конкурс „Йордан Радичков“. Произведенията ѝ са превеждани на английски, немски, френски, испански, италиански, сръбски, хърватски, полски и китайски.