В Бургас операторът Асен Шопов показва света през обектива на своята първа любов – фотографията

Това как ще се размие или дефокусира изображението, е Божа работа. Това е аналоговият момент, каза в интервю за БТА кинооператорът и фотограф Асен Шопов по повод откриването на негова изложба в Центъра за съвременно изкуство и библиотека в Бургас. Експозицията е част от програмата на „Фотографските седмици – Бургас 2026“ и представя 30 фотографии, създадени през последните десет години в Прага, където Шопов живее вече четири десетилетия, както и на други места по света като Париж, Португалия, както и в любимия му Созопол. Непредвидимостта, за която говори авторът, е съществена част от избрания от него фотографски метод. При техниката motion blur той движи камерата по време на експозицията, така че очертанията на обектите се размиват, а познатата реалност придобива нов, понякога почти абстрактен вид. „За всеки един сюжет, който избера, правя по десетина, понякога и повече от двадесет експозиции. Една-две се получават“, разказа Шопов. Макар да е привърженик на аналоговата фотография, той снима дигитално, защото подобен начин на работа би бил твърде скъп на филм. За него обаче именно непредвидимият резултат при заснемането запазва усещането за аналогов процес. След това използва стандартни софтуерни средства за цветова обработка. Фотографията е първата му любов, но и пътят към професията, с която по-късно се утвърждава. „Аз всъщност започнах да уча фотография с мисълта да стана оператор и затова казвам, че фотографията е първата ми любов, но като стъпало към операторското майсторство“, обясни той. Пътят му към киното преминава през Прага. След като не е приет в тогавашния ВИТИЗ в България, а висшето училище е затворено за три години, заминава за Чехословакия. Първоначално учи монтаж, а впоследствие успява да се прехвърли в специалност „Операторско майсторство" в Академията за филмово изкуство FAMU. След като става кинооператор, Шопов започва съзнателно да търси във фотографията различен художествен израз. Стреми се да се отдалечи от конкретността, характерна за работата му в киното. В определен период създава и напълно абстрактни фотографии, използвайки поляризирана светлина и сложни технически похвати. По-късно открива възможност да развие собствен почерк чрез движението на камерата и дългата експозиция. В настоящата изложба са представени предимно градски пейзажи, но не като документални изображения на конкретни места. В тях очертанията се разтварят, а градската среда се превръща в светлина, цвят и настроение. Сред фотографиите има кадри от Прага, където Шопов живее повече от четири десетилетия, Париж, Португалия и Созопол. По думите му повечето от работите си показва за първи път в България. Изключение са фотографиите от Созопол, които вече са били представяни в изложба, свързана с издаването на книгата му „Нашият Созопол". Връзката му със Созопол е от детството. „От дете съм откърмен със Созопол“, разказа фотографът. Семейството му прекарва там време в базата на художниците покрай втория му баща, художника Максимилиян Киров, и градът запазва особено място в личните му спомени. Книгата „Нашият Созопол“, която издава самостоятелно с помощта на брат си, графика Николай Иванов, събира част от фотографския му поглед към мястото. Особено значение за формирането на визуалния му вкус има и киното на Андрей Тарковски. Шопов разказа, че като дете живее три години в Москва с майка си – театроведа Лада Панева, която там подготвяла дисертационна работа за западния театър на абсурда. Благодарение на нея успява да гледа „Соларис“ още преди филмът да бъде широко разпространен. Тарковски остава един от любимите му режисьори, а характерният му изобразителен стил става тема на дипломната работа на Шопов във FAMU. Киното продължава да заема важно място в професионалния му живот. Шопов работи в Чехия, като през последните години снима по-често телевизионни продукции и минисериали. Сред филмите, по които е работил като оператор, е чешкият „Желари“ (Želary, 2003), номиниран за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, а сред телевизионните му проекти е минисериалът на HBO „Až po uši“. Макар днес снимането на филмова лента да е все по-рядко заради високите разходи, то продължава да го привлича. Шопов разказа, че последният филм, който е снимал на лента, е бил през 2016 г. В един от последните си филмови проекти използва ефекта на стари руски анаморфни обективи, чиито оптични особености и аберации придават различен облик на изображението. „Точно тези дефекти дават специфичния характер на изображението“, отбеляза той. При откриването на изложбата авторът беше представен от своя приятел и колега, фотографа Иван Шехларов. Шопов каза, че за него е голямо удоволствие да показва свои работи в България, където това не се случва често. Макар от десетилетия да живее извън страната, връзката му с нея остава силна. Фотографската изложба на Асен Шопов може да бъде разгледана в Центъра за съвременно изкуство и библиотека в Бургас до 29 ноември. Входът е свободен. Асен Шопов е кинооператор и фотограф, роден в София през 1961 г. Завършва Академията за филмово изкуство FAMU в Прага със специалност „Кино и телевизионно операторско майсторство“, където разработва дипломна работа върху изобразителната стилистика във филмите на Андрей Тарковски. Той е член на Асоциацията на чешките кинооператори (AČK) и на Чешката филмова и телевизионна академия (ČFTA), както и доцент по филмово, телевизионно и фотографско изкуство. Преподавал е операторско майсторство във FAMU и е ръководил катедрата по операторско майсторство във филмовата академия FIOFA в Охрид, Република Северна Македония.