„Истории“ в театър „Възраждане“: Бог не е в сюжета, Бог е в осветлението

„Човек е жив, когато търси. Съществува, когато търси“, казва пред БТА режисьорът Крис Шарков за „Истории“ (Stories) – пиесата на съвременната британска драматуржка Нина Рейн, която за първи път се поставя на българска сцена в театър „Възраждане“. В центъра на спектакъла е Анна – жена в края на трийсетте си години, която търси баща за бъдещото си дете, но в поредица от срещи и необичайни ситуации всъщност се опитва да открие и голямата история на собствения си живот. „Във важните моменти от живота всеки, който е някаква фигура, особено пък важна фигура в твоя живот, се оказва на кастинг“, допълва пред БТА актрисата Жана Рашева, която влиза в три различни образа в постановката. Срещата между комичното и болезненото, между личния избор и обществените очаквания, между желанието за семейство и възможността човек да намери щастие извън традиционните представи за него изгражда света на „Истории“, коментират от екипа. Това е спектакъл за съвременния човек, разпилян между множество възможности, отношения и краткотрайни преживявания, който продължава да търси онова, което би придало цялост и смисъл на съществуването му. КАСТИНГ ЗА ЛЮБОВ, СЕМЕЙСТВО И БЪДЕЩЕ Анна е кастинг режисьор по професия, но в един момент професионалното ѝ занимание придобива съвсем лично измерение. След разпадането на дългогодишната ѝ връзка тя решава да има дете и започва да търси подходящия човек, който би могъл да бъде негов баща. Така срещите с мъжете около нея се превръщат в своеобразни проби за една от най-важните роли в живота ѝ. „Настъпват понякога моменти, когато трябва да решим нещо много важно за нас, нещо, което силно желаем. И в този миг всеки един от познатите ни хора някак си претърпява своеобразен тест за това какви са истинските отношения с него“, обяснява Жана Рашева. По думите ѝ именно в подобни моменти отношенията показват истинската си стойност и устойчивост. Актрисата обръща внимание на разминаването между онова, което е важно за Анна, и реакциите на хората от нейното обкръжение. За главната героиня решението да има дете се превръща във водещ приоритет, който сякаш се стоварва върху всички останали. „Това разминаване между нейното важно и тяхното изведнъж проявява действителните им отношения и в несъответствието ражда нелепи ситуации“, казва Рашева. Така комичните моменти не произтичат просто от необичайността на ситуациите, а от сблъсъка между различни представи за близост, отговорност и житейски избор. МНОЖЕСТВОТО МАЛКИ ИСТОРИИ И ТЪРСЕНЕТО НА ГОЛЕМИЯ СМИСЪЛ За Крис Шарков фрагментарната структура на пиесата е съществена част от нейния смисъл. Действието се развива в отделни епизоди, без да следва един-единствен наративен център. Това е и отражение на съвременния човек, който е разкъсан между множество възможности и трудно намира една устойчива опорна точка. „В търсенето на голямата история, в единствения партньор или човека – баща на детето, човек се разпилява в множество малки истории. Той търси голямата история, в случая големия смисъл“, обяснява режисьорът. Самото заглавие Stories носи допълнителни значения. Освен „истории“, английската дума може да означава и приказки, сюжети, а в съвременния дигитален контекст – и кратките Instagram stories. Според Шарков това богатство на значения е свързано с идеята на авторката за човека, който се опитва да открие единната история на своето съществуване сред множество мимолетни преживявания. Въпросът за семейството в началото на XXI век е сред централните теми на постановката. Какво означава да продължиш себе си? Възможно ли е да бъдеш щастлив без деца? Трябва ли непременно да имаш партньор, за да създадеш семейство? „Проблемът е какво правим със семейството в началото на XXI век. Това е огромна тема за всякакъв тип хора“, казва Шарков. Подчертава, че пиесата разглежда тези въпроси през перспективата на независимата съвременна жена, която дори обмисля възможността да стане самотна майка, като избере анонимен донор. Според режисьора съвременният градски европеец е изправен пред редица противоречия, свързани с продължаването на рода, самотата и спецификата на днешните взаимоотношения. „Нашето време в много по-голяма степен е белег на тази невъзможност да се продължи, по една или друга причина“, отбелязва той. В същото време спектакълът не предлага еднозначен отговор и не осъжда различните житейски решения. Напротив – оставя пространство за различни гледни точки и възможности. МЕЖДУ ТРАГИКОМИЧНОТО И БОЛЕЗНЕНО ИСТИНСКОТО Една от особеностите на „Истории“ е начинът, по който сериозните теми са разгледани с хумор. За Шарков това е едно от големите достойнства на текста на Нина Рейн – способността му едновременно да коментира и да проявява емпатия към проблемите на героите. „Много интересна пиеса, защото тя първо към този сериозен проблем подхожда и комично, т.е. тя подхожда и коментарно, и емпатично едновременно. Това е майсторство“, казва режисьорът. В работата си върху спектакъла той се стреми да следва логиката на самия живот, в който смешното и сериозното често съществуват едновременно. „Реално, такъв ни е животът. Обичам да изследвам сцените такива, каквито са. Те не са нито по-малко сериозни, нито повече сериозни, отколкото е животът“, обяснява Шарков. Той вижда в трагикомичния подход възможност зрителят не само да се припознае в ситуациите, но и да погледне собствените си проблеми от друг ъгъл. „Дъното никога не е толкова дълбоко, колкото изглежда понякога“, отбелязва режисьорът. Този подход позволява на спектакъла да излезе отвъд конкретната тема за репродуктивните трудности и желанието за дете. Зрителят може да разпознае в него и собствените си затруднения в отношенията, търсенето на партньор и опита да намери смисъл в близостта с другия. Жана Рашева също откроява именно човешкото разминаване като източник на комизма. Когато за един човек нещо се превърне в най-важното, той започва да преценява всички останали през тази необходимост. А реакциите на хората около него често са неочаквани, нелепи и показателни. ЛИЧНАТА ИСТОРИЯ И СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ СЕБЕ СИ Въпросът кой има право да определя историята на живота ни е друг важен акцент в спектакъла. Според Жана Рашева отговорността за личния избор преди всичко принадлежи на самия човек, но той никога не съществува изолирано от останалите. „Най-вече ние самите трябва да бъдем верни на това, което ни води в дадения момент, това, което е важно за нас и ни проявява като личности“, казва актрисата. Тя обаче допълва, че човекът не живее сам на остров и неизбежно влиза в диалог с хората около себе си. Дори когато не желае другите да се намесват в личните му решения, тяхното присъствие и поведение оказват влияние върху съдбата му. Тъкмо затова човешките взаимоотношения остават най-сложната територия за изследване. Рашева припомня думите на Чехов, че няма нищо по-трудно и сложно на този свят от човешките отношения. Пиесата поставя и въпроса доколко е възможно да създадем семейство извън общоприетите обществени представи. Отговорът на актрисата е категоричен: „Да, можем, но тук пак е до личния избор и до личния въпрос всеки колко е смел понякога да се противопостави на общоприетите представи на обществото“. За нея смелостта да избереш нестандартен път означава преди всичко да останеш верен на себе си и на онова, което те движи. МНОЖЕСТВО ЛИЦА В СВЕТА НА АННА В постановката актьорите изграждат по няколко персонажа, следвайки принцип, заложен още от авторката Нина Рейн. Шарков припомня, че самата драматуржка е поставила пиесата в Лондон през 2018 г. и е използвала същия подход при разпределението на ролите. „Освен главния протагонист, който е Виттория Николова, всички други играят по няколко роли и се преобличат, дегизират. Те са наистина неузнаваеми – не само визуално, а и като тип игра, като персонажи“, разказва режисьорът. Йордан Ръсин, например, изгражда пет различни образа, а Жана Рашева влиза в три роли. Една от тях е актрисата Джули, друга – майката на Анна, а третата е Наташа, възрастна рускиня, избягала от войната и живееща в Лондон. Тя не присъства непременно като реален персонаж, а по-скоро като фигура в мислите на Анна, която я подтиква към размисъл и към вземането на важни решения. „Както и повечето от колегите – имаме по няколко роли. Защото светът около Анна е богат на познати, на по-близки, на по-далечни. Във всеки случай, много различни хора, което е благодат“, казва Рашева. За главната роля Шарков избира Виттория Николова, с която, както и с останалата част от трупата на театър „Възраждане“, работи за първи път. Режисьорът отдавна е искал да работи с този състав и вижда в Николова актриса с необходимата енергия, физическа мощ и интелектуална рефлективност. „Тя е актриса, която много може да изкарва главни роли. Има много енергия вътре в нея и физическа мощ, и интелектуална енергия, т.е. работи много добре с мисли, със слово“, казва той. Според Шарков това е особено важно за британската драматургия, в която актьорът трябва да може да присъства убедително както в комичните, така и в драматичните моменти. ДЕТСКИТЕ РИСУНКИ КАТО ЧАСТ ОТ СЦЕНИЧНИЯ СВЯТ Сценографското решение на Ванина Цандева също следва професията на главната героиня и особената атмосфера на пиесата. Декорът напомня фотографско студио, но представлява и своеобразен бял лист, върху който са нанесени детски рисунки. „Идеята беше целият декор, целият бял лист, рунд, да бъде изрисуван с детски рисунки“, разказва Шарков. Рисунките са перманентни и остават завинаги върху сценичната среда. В тях участват както деца на хора от екипа на театъра, така и други деца. За режисьора това решение носи усещане за наивност и чистота, което контрастира с комплексните въпроси, пред които е изправена Анна. Детската рисунка се превръща в своеобразен визуален знак за невинността и за възможността светът да бъде видян по нов начин. ЧОВЕК Е ЖИВ, КОГАТО ТЪРСИ Въпреки сериозността на въпросите за самотата, семейството, родителството и смисъла, Крис Шарков не вижда „Истории“ като песимистичен разказ. Напротив, за него спектакълът е приказка за човека, който продължава да търси. Режисьорът обръща внимание на един от диалозите в пиесата, в който героинята заявява, че няма Бог и няма смисъл, а сестра ѝ отговаря: „Бог не е в сюжета, Бог е в осветлението“. Тази реплика обобщава и философската перспектива на спектакъла. Може би, смисълът не се крие в това дали животът следва предварително написан сюжет, дали човек има традиционно семейство или дали постига всички очаквания, които си е поставил. По-важно може да се окаже как гледа на случващото се и какъв смисъл успява да открие в него. „Нина Рейн по-топло гледа на тази тема, някак си с намигване, с хумор, повече възможности оставя на човека. Може и така, но човек може и да е щастлив без деца, може и със, въпрос на гледна точка“, казва Шарков. Именно тази отвореност към различните възможности е сред посланията на „Истории“. Защото голямата история на живота невинаги се развива според очакванията ни. Понякога тя се появява в поредица от малки, смешни, болезнени и неочаквани срещи. А докато продължаваме да търсим, все още имаме възможност да променяме начина, по който гледаме на собствения си сюжет. За спектакъла „Истории“ (Stories) от съвременната британска драматуржка Нина Рейн се поставя за първи път в България в театър „Възраждане“. Режисьор е Крис Шарков, преводът е на Матей Тодоров. Участват Виттория Николова, Йордан Ръсин, Жана Рашева, Никола Мутафов, Костадинка Аратлъкова, Калоян Карагинев и Никол Оташлийска. Сценографията и костюмите са на Ванина Цандева, музика – Емилиян Гацов-Елби, видео – Ралица Георгиева. Автор – Даниел ДимитровОператор – Борислав БориславовМонтаж – Валя Ковачева