Според "Тренд" се наблюдават промени в профилите на електоратите на двойките Йотова – Вълчев и Гюров – Кандев между двата тура на изборите

Сравнението между двата тура на президентските избори показва, че макар основните социално-демографски разделения да се запазват, се наблюдават и съществени промени в профилите на електоратите на кандидатпрезидентските двойки Илияна Йотова-Кирил Вълчев и Андрей Гюров – Георги Кандев , коментират от „Тренд“. Те оповестиха данни от екзитпола си от втория тур на президентските избори с демографски разбивки за двете двойки. Изследването е финансирано от "Нова броудкастинг груп" и "Евронюз". Най-отчетлива е промяната сред високообразованите избиратели, отчитат анализаторите. Докато на първия тур Андрей Гюров има предимство сред тях с 39% срещу 31,7% за Илияна Йотова, на балотажа съотношението се обръща – 50,2% за Йотова срещу 46% за Гюров. Промяна се наблюдава и в столицата. Въпреки че Гюров запазва категоричното си предимство в София, разликата между двамата кандидати намалява от 29,3 процентни пункта на първия тур до 21,9 пункта на втория. Същевременно делът на софиянците сред избирателите на Гюров намалява от 31,8% на 27,4%, сочат данните на „Тренд“. Андрей Гюров печели подкрепата на 53,4% от избирателите между 18 и 29 години срещу 38,9% за Илияна Йотова. Сред хората на възраст между 30 и 39 години Гюров получава 49,8% срещу 43,4% за Йотова. Сред хората между 60 и 69 години Йотова получава 60,8%, а сред тези над 70 години – 61,9%. Общо 35,4% от всички гласували за Йотова са на възраст над 60 години, докато при Гюров този дял е 25,8%. Обратно, младите до 40 години формират 34,6% от електората на Гюров срещу 22,5% при Йотова. Андрей Гюров има съществено предимство в София с 59,3% срещу 37,4% за Илияна Йотова. В областните центрове Йотова има предимство с 54,6% срещу 40,5%. Най-голяма е преднината ѝ в малките градове, където получава 61,8% срещу 33,5% за Гюров. В селата съотношението също е в нейна полза – 55,1% срещу 36,1%. Близо половината (46,5%) от всички избиратели на Йотова живеят в областните центрове, а други 39,8% – в малките градове и селата. При Гюров 27,4% от електората е концентриран в столицата, докато при Йотова този дял е 13,7%. Сред избирателите с висше образование Йотова получава 50,2% срещу 46% за Гюров. При хората със средно образование преднината ѝ е 56% срещу 37,2%. Според данните 58,1% от всички гласували за Гюров са с висше или полувисше образование, докато при Йотова този дял е 50,6%. Илияна Йотова успява да привлече над 70% от избирателите на Костадин Костадинов и Ивелин Михайлов от предходната седмица. Трябва да се има предвид, че на балотажа са участвали малко повече от половината от избирателите на Костадин Костадинов на първия тур. При избирателите на Радостин Василев картината е различна – 45,6% подкрепят Гюров, а 38,9% – Йотова. Данните показват, че 76,9% от гласувалите за ГЕРБ-СДС на парламентарните избори през април подкрепят Гюров на балотажа, както и малко над две трети от избирателите на ДПС. Сред избирателите на Гюров, близо една пета (19,8%) от гласувалите за него са подкрепили ГЕРБ-СДС през април, а други 6,4% – ДПС. Погледнато през структурата на двата електората, 57% от всички гласували за Йотова са подкрепили „Прогресивна България“ през април, а други 8,8% са гласували за „Възраждане“ и 7,3% – за БСП – Обединена левица. Това очертава различни политически конфигурации зад двамата кандидати – по-силна концентрация около „Прогресивна България“ при Йотова и по-разнородна партийна подкрепа при Гюров, коментират от „Тренд“. Над половината от избирателите са имали предварително формирано решение за балотажа. Общо 52,3% заявяват, че са решили кого да подкрепят още преди началото на кампанията, 18,6% – в хода на кампанията, а 18% са взели решение между двата тура. Други 8,4% са направили своя избор в самия изборен ден. Сред гласувалите за Йотова 54,6% са имали решение преди кампанията, а при Гюров този дял е 52,8%. Между двата тура са взели решение 18,8% от избирателите на Йотова и 15,9% от тези на Гюров, показват данните от екзитпола на агенцията.