Критиката не трябва да бъде самоцел, а да е съпроводена с готовност за поемане на отговорност, каза кандидатът за член на ВСС Красимир Мазгалов

Кандидатът за член на Висшия съдебен съвет (ВСС) от професионалната квота на съдиите Красимир Мазгалов, съдия в Софийския градски съд, посочи, че многократно е критикувал действия и бездействия на ВСС. Според него обаче критиката не трябва да бъде самоцел, а да бъде съпроводена с готовност за предприемане на конкретни действия и поемане на отговорност за решаването на установените проблеми. Днес се провежда общото събрание на съдиите за избор на членове на новия състав на ВСС от професионалната квота на съдиите. Мазгалов добави, че при евентуален избор би се възприемал като пряк представител на съдийската общност и определи поддържането на постоянна връзка с магистратите като свой основен ангажимент. Според него това ще позволи своевременно да се идентифицират проблемите в съдебната система и възможните решения. Сред основните приоритети на Мазгалов са отстояването на независимостта и авторитета на съдебната власт, преодоляването на вътрешното разделение в магистратската общност, справедливото разпределение на натовареността, прозрачното кариерно развитие и предвидимата дисциплинарна практика. Той смята, че ВСС трябва да бъде активен защитник на независимостта на съдебната власт, но същевременно да осигурява прозрачност, отчетност и търсене на отговорност при нарушения. По отношение на кадровата политика Мазгалов постави акцент върху обективното атестиране, ясните критерии за професионално развитие и по-голямата прозрачност при избора на административни ръководители. Той предложи да бъдат изготвени конкретни профили за съответните ръководни длъжности, да се оповестяват предварително критериите за оценка на кандидатите и да се работи за увеличаване на тежестта на становищата на общите събрания на съдиите. Според него същите принципи на публичност и реална състезателност трябва да се прилагат и при избора на председатели на ВКС и ВАС, както и на главен прокурор. Мазгалов настоява за реално измерване на натовареността, което да отчита не само броя на делата, но и тяхната фактическа и правна сложност, както и качеството и срочността на работата.