Експерти обсъдиха заплахите за екосистемите в Черно море на международния форум в Бургас

Природата има потенциал да възстанови екосистемите на Черно море, но за целта трябва да бъдат ограничени натискът върху крайбрежните територии, замърсяването и последиците от климатичните промени. Това каза Ина Агафонова, председател на Управителния съвет на фондация „Виа Понтика“, по време на панела „Устойчивост: От визия към реални проекти за Черно море“ на втория международен форум „ЧЕРНО МОРЕ 2030: Сигурност, устойчивост, иновации“ в Бургас. Агафонова припомни, че през 90-те години в Черно море е имало подобрение на състоянието на екосистемите след намаляването на постъпването на биогенни вещества. Според нея това показва, че морската среда може да се възстановява, ако се предприемат целенасочени действия. Като подход за подобряване на състоянието ѝ тя посочи използването на природата като инфраструктура. Сред основните заплахи за морската среда Агафонова открои намаляването на естествените буфери, изчезването на лагуни, дюни и подводни ливади, застрояването и прекъсването на връзката между езерата и морето. Към тях се добавят замърсяването, повишаването на температурата на морската вода и климатичните промени, които водят до ерозия, засушаване и нарушения във водния баланс на езерата. Тя посочи и отражението на войната върху китоподобните. Агафонова подчерта необходимостта гражданите да участват не само в наблюдението на морската среда, но и в планирането, изпълнението и оценката на мерките за нейното възстановяване. По думите ѝ гражданската наука е призната на европейско ниво, а данните от рибари, представители на аквакултурния сектор и други заинтересовани страни могат да допълнят научните изследвания. Тя отбеляза, че Черно море е сред басейните с най-малко събрани данни. Заместник-кметът на Бургас Весна Балтина заяви, че устойчивото развитие е заложено във всички основни стратегически документи на общината. Тя посочи, че градът работи по проекти за защита на инфраструктурата, подготовка на населението за реакция при бедствия и наблюдение на устойчивостта на екосистемите в условията на климатични промени. Част от решенията се тестват с участието на местната общност, което позволява да бъдат проверени и подобрени. За значението на достъпните и надеждни данни говори доц. д-р Илиан Господинов, генерален директор на Националния институт по метеорология и хидрология. Той посочи, че България разполага със система за наблюдение на атмосферата и водите, включително автоматични буйове край брега, които събират и предават данни в реално време. Информацията е свободно достъпна. Господинов отбеляза, че НИМХ преминава към режим на работа с отворени данни и възстановява изпращането на информация към Световната система за метеорологични данни. Елисабета Балзи, старши експерт в Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ на Европейската комисия, акцентира върху необходимостта от свързване на регионите и градовете чрез европейски проекти. По думите ѝ повече от 40 региона в Черноморския район вече участват в подобни инициативи. Тя подчерта, че е необходима синергия между европейското и местното финансиране, за да се постигат по-бързо целите за устойчиво развитие. Джордж Кремлис, почетен директор на Европейската комисия и директор на Института за климат, околна среда, енергетика и кръгова икономика към EPLO, посочи, че синята и кръговата икономика са от особено значение за Черноморския регион. Той акцентира върху необходимостта европейската законодателна рамка да се прилага ефективно на местно равнище, което изисква административен капацитет и финансиране. Като важни задачи открои и адаптирането на пристанищата към климатичните промени и подобряването на транспортната свързаност между България, Румъния и Гърция. В дискусията участваха още проф. Анеми Викманс, ръководител на направление „Умни устойчиви градове“ в Норвежкия университет за наука и технологии, и Лиан Жирие-Дюфурние, експерт по устойчивост и адаптация към изменението на климата в ICLEI. Жирие-Дюфурние подчерта значението на многонационалното сътрудничество при разработването и поддържането на решения за възстановяване на Черно море. Панелът беше модериран от Адриан Станица, директор на DANUBIUS-ERIC. Той постави акцент върху необходимостта данните и координацията между различните участници да превръщат отделните инициативи в дългосрочни решения за устойчивостта на Черно море. Форумът „ЧЕРНО МОРЕ 2030: Сигурност, устойчивост, иновации“ събира представители на институции, европейски организации, научните среди и бизнеса за обсъждане на бъдещето на Черноморския регион. Основните теми в програмата са свързани със сигурността в Черно море, опазването на морската среда, устойчивото развитие и ролята на научните изследвания и иновациите. Целта на форума е да насърчи сътрудничеството между институциите, науката и бизнеса и да очертае конкретни решения за сигурно и устойчиво бъдеще на региона.