Проф. арх. Бойко Кадинов: Архитектурата трябва да се обърне към света и да може да казва онова, за което той мечтае
Архитектурата трябва да се обърне към света и да може да казва онова, за което той мечтае, каза проф. арх. Бойко Кадинов при откриването на изложбата си „Архите...
Архитектурата трябва да се обърне към света и да може да казва онова, за което той мечтае, каза проф. арх. Бойко Кадинов при откриването на изложбата си „Архитектурата – възможно(то) изкуство“ тази вечер в „Софийски арсенал“ – музей за съвременно изкуство. Експозицията представя проекти на Кадинов чрез макети, фотографии, скици и имерсивна инсталация, в която оживяват първоначалните му идеи. „Архитектурата има едно голямо предимство – тя може да говори сама през образите“, каза той. По думите му смисълът е тези идеи да излязат извън музея и да допринесат за преобразяването на заобикалящия свят. Кадинов благодари на семейството си, на колегите, приятелите и институциите, подкрепили работата му, както и на възложителите, които по думите му „рискуваха да се срещнат с различното“. Беше представена и новата книга на архитекта – „Extra Green Architecture: 21 обекта за XXI век“, която включва текстове на доц. Георги Лозанов (главен редактор на сп. „ЛИК“, БТА) и проф. арх. Тодор Кръстев. На събитието говориха също ректорът на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) – доц. д-р арх. Гичка Кутова-Каменова, арх. Иван Шишков, както и кураторът на изложбата – д-р Надежда Джакова. „Бойко Кадинов, в най-голяма степен в българската архитектура, развива и възпроизвежда практиките на деконструктивизма“, каза доц. Георги Лозанов. Според него архитектурата намира мястото си в съвременното изкуство, когато то престава само да изобразява действителността и само се превръща в част от нея. Лозанов открои два основни въпроса в творчеството на Кадинов – екологичния и отношението между властта и свободата на индивида. Той припомни, че Кадинов е учил във Франция, и свърза творчеството му с философията на Жак Дерида, чиито идеи стоят в основата на деконструктивизма. Според Лозанов тази философска и културна принадлежност приобщава архитекта към европейската традиция, а чрез работата си той утвърждава европейската идентичност на България. Въпреки тревогата си от състоянието на съвременната архитектура, Бойко Кадинов не се ограничава с критиката, а търси начини архитектурата да възвърне общественото си значение, каза проф. арх. Тодор Кръстев. По думите му Кадинов превръща собственото си творчество в експериментално поле, в което проверява идеите си. Кръстев подчерта стремежа му да търси връзки с други области, сред които философията, както и способността му да привлича съмишленици извън професионалните среди. Творчеството на Бойко Кадинов отразява убеждението, че архитектурата трябва да ни предизвиква да не се примиряваме с презастрояването, изчезването на зелените площи и превръщането на красотата в лукс, каза ректорът на УАСГ доц. д-р арх. Гичка Кутова-Каменова. Тя подчерта, че проектите му поставят не само въпроса как да бъде построена една сграда, но и защо е необходима. Според нея изложбата и книгата показват приноса му към развитието и критичното осмисляне на съвременната архитектура. Кураторът д-р Надежда Джакова припомни, че сградата на Софийския арсенал е преобразувана в музей за съвременно изкуство по проект на Кадинов през 2011 г. Тя посочи открития таван и връзката със заобикалящата зеленина като отличителни черти на музейното пространство. Изложбата е част от по-широка програма, организирана от архитекта, която продължава с дискусии и срещи. Сред предстоящите събития е представянето на брой на списание „Философия“ на 10 ноември, подготвен с участието на архитекти и с гост главен редактор Бойко Кадинов.
Оригинален източник
Прочети оригинала
Bta.bg
Публикацията е автоматично агрегирана. Пълният текст и всички допълнителни материали са достъпни при оригиналния издател.
21 612 публикации в 1kam1.eu
bta.bg