Министерството на образованието връчи годишните Национални награди за принос в науката „Питагор“

Министерството на образованието и науката (МОН) връчи тази вечер годишните Национални награди за принос в науката „Питагор“. Церемонията се състоя в Централния военен клуб и беше открита от министъра на образованието и науката проф. Георги Вълчев. Хората на науката са извън прожекторите, но те наистина променят света, а обществото трябва да положи всички усилия работата на учените да бъде под светлината на прожекторите. Това каза министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев при откриването на церемонията. На събитието присъства и министър-председателят Румен Радев, който връчи голямата награда „Питагор“ за цялостен научен принос на проф. д-р Ивайло Търнев от УМБАЛ „Александровска“ и от Медицинския университет в София. Петнадесет наследствени заболявания, описани за първи път в света - зад това забележително научно постижение стои и работата на проф. Ивайло Търнев. Неговите изследвания допринасят за разкриването на генетичните причини за редки заболявания и за ранната им диагностика и лечение. Проф. Търнев е и сред основните двигатели за създаването на модела на здравните медиатори в България. С над 400 научни публикации и десетилетия работа в полза на пациентите той съчетава научните открития с реална обществена промяна. Той получи статуетка и парична награда в размер на 8000 евро. Колкото и да е трудно, ще повишим в бюджета за 2027 г. средствата за научна инфраструктура и научна дейност - от 35 милиона евро тази година на 62 милиона евро следващата година. И това не е достатъчно, но е важна стъпка, това е ясна заявка на държавата, че ще продължим да подкрепяме всички учени. Ще търсим ефективни форми, не само финансови, а и организационни форми на сътрудничество, каза министър-председателят Румен Радев в словото си на церемонията за връчване на наградите „Питагор“. Конкурсът се организира за 18-а поредна година и се е утвърдил като едно от най-престижните събития за признание на научните постижения в България. На церемонията бяха отличени също утвърдени и млади учени в различни области - природните и инженерните науки, науките за живота и медицината, социалните и хуманитарните науки, както и специална награда за комуникация в науката. Проф. д-р инж. Петър Йорданов Антов получи наградата „Питагор“ за утвърден учен в областта на природните и инженерните науки. Той е от Лесотехническия университет в София и превръща отпадъците от дървообработването в ценен ресурс за създаването на нови материали. Неговите изследвания са насочени към разработването на устойчиви дървесни материали чрез използване на възобновяеми суровини и промишлени отпадъци. Научните му разработки предлагат нови възможности за дървообработващата и мебелната промишленост, като допринасят за по-ефективното използване на ресурсите и развитието на кръговата икономика. С над 120 научни публикации и повече от 3400 цитирания проф. Антов е сред разпознаваемите български учени в областта на устойчивите материали. Чл.-кор. проф. дн Славчо Томов е носител на наградата „Питагор“ за утвърден учен в областта на науките за живота и медицината. Той показва как съвременната хирургия все повече разчита на технологии, които позволяват по-прецизно и щадящо лечение. За развитието на тези подходи в България работи чл.-кор. проф. Славчо Томов - директор на Научноизследователския институт към Медицинския университет в Плевен. Като специалист по акушерство, гинекология и онкология той допринася за развитието на роботизираната и минимално инвазивната хирургия. По негова инициатива в Плевен е създадена първата в страната интраоперативна лаборатория за откриване на метастази в лимфните възли при гинекологични онкологични заболявания. Проф. Томов има водеща роля и в изграждането на Центъра за компетентност „Леонардо да Винчи“, обединяващ геномна медицина, триизмерно биопринтиране и виртуална реалност. На чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев бе връчена наградата „Питагор“ за утвърден учен в областта на социалните и хуманитарните науки. Историята на Българското възраждане не се пише само от революционери и просветители. В нея важно място имат и българските търговци и предприемачи, които свързват страната ни с европейската икономика. Тяхната роля изследва чл.-кор. проф. Иван Русев от Икономическия университет във Варна. Неговите научни трудове разкриват значението на търговските мрежи и предприемачеството за модернизацията на българското общество през XVIII и XIX век. Проф. Русев е сред водещите изследователи на стопанската история в България. По негова инициатива е създаден Центърът за стопанско-исторически изследвания, който обединява учени от България и чужбина. Главен асистент д-р Цветелина Кънева получи наградата „Питагор“ за млад учен в областта на природните и инженерните науки. Тя се занимава от прогнозите за производство на слънчева енергия до наблюдението на животни в реално време - изкуственият интелект намира все повече приложения извън компютърните лаборатории. Кънева е от Русенския университет „Ангел Кънчев“ и разработва алгоритми за машинно обучение, които анализират големи обеми от данни и подпомагат вземането на решения в енергетиката и земеделието. Сред изследванията ѝ са модели за прогнозиране на производството и потреблението на електроенергия, автоматизирано наблюдение на фотоволтаични системи и разпознаване на поведението на животни чрез сензорни данни. Доц. д-р Мартин Караманлиев е носител на наградата „Питагор“ за млад учен в областта на науките за живота и медицината. Роботизирана хирургия, операции с дистанционно наставничество и технологии, които помагат на лекарите да работят с изключителна прецизност. Това са направленията, в които се развива научната и клиничната дейност на доц. Мартин Караманлиев от Медицинския университет в Плевен. Като хирург онколог той участва в екипи, осъществили първата роботизирана мастектомия в България и международно телементорство при роботизирана операция на пациент с рак на правото черво. Изследванията му включват използването на флуоресцентни технологии по време на операции и приложението на изкуствения интелект в диагностиката за по-прецизно и щадящо лечение на пациентите. Главен асистент д-р Михаела Барокова стана носител на наградата „Питагор“ за млад учен в областта на социалните и хуманитарните науки. Как можем да оценим езиковите способности на дете, което използва малко или почти никакви думи? Отговор на този въпрос търси главен асистент д-р Михаела Барокова от Нов български университет. След като защитава докторска степен в Бостънския университет, тя продължава изследванията си върху езиковото и комуникативното развитие, особено при деца от аутистичния спектър. Участва в разработването и адаптирането на инструменти за оценка на комуникацията и в международни проучвания на ранното детско развитие. Особено внимание отделя на българските деца, чието езиково развитие остава слабо представено в международната научна литература. Проф. д-р Радостина Александрова беше отличена с наградата „Питагор“ за комуникация на науката. Вируси, ваксини, нови терапии и медицински открития - това са теми, които често предизвикват едновременно надежда и тревога. Проф. Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН помага на обществото да разбира тези сложни въпроси. С повече от 800 медийни участия и над 150 научнопопулярни материала тя представя постиженията на биомедицината на достъпен език и се противопоставя на дезинформацията за здравето и ваксините. Създател е на „Минути за наука с Радостина Александрова“ и е автор на подкаст поредица за историята на медицината. Нейната работа превръща научното знание в достъпна и полезна за обществото информация. Всички номинирани получиха грамота, а отличените - и парична награда в размер на 5000 евро.