Навършват се 100 години от рождението на композитора на „Чико от Порто Рико“

Днес са навършват 100 години от рождението на композитора на песента „Чико от Порто Рико“. Една от първите песни на Емил Георгиев е изпята за първи път от артиста Нейчо Попов, но става популярна в изпълнението на Леа Иванова, звучи и в различни съвременни кавъри, вклчително и от най-голямото име в българската поп музика – Лили Иванова. Емил Георгиев, композитор, диригент, аранжор и пианист, един от създателите на българската забавна музика, е роден на 29 октомври 1926 г. в Горна Оряховица. През 1950 г. завършва теоретичния, а през 1953 г. и диригентския факултет на Държавната музикална академия (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) в класа на проф. Асен Димитров. В края на 40-те години на 20-и век започва работа като пианист в бар „Астория“, а от 1950 г. е последователно оркестрант, корепетитор, диригент и композитор в Ансамбъла за песни и танци на Министерството на вътрешните работи (МВР). Диригент е на естрадния оркестър към Концертна дирекция и на оркестъра на Театъра на армията от 1955 г., а от 1960 до 1962 г. е първият щатен диригент на естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио (предшественик на Биг бенда на Българското национално радио). Емил Георгиев е главен художествен ръководител на музикалните състави към Софийския градски народен съвет от 1964 до 1971 г. Той е сред основателите на оркестър „София“ (1964). Георгиев е начело на естрадата на Българската народна армия от 1971 до 1974 г. Бил е ръководител на секция „Естрадна музика“ при Съюза на музикалните дейци, както и художествен ръководител на вокалната група на ансамбъл „Маяковски”. Автор е на учебника „Музикална акустика“ (1975, 1986). През 1953 г. композира, аранжира и дирижира музиката към „Първи Стършелов спектакъл” (съвместно с Атанас Бояджиев) на режисьора Стефан Сърчаджиев. Спектакълът остава в историята на българското естрадно изкуство, а оркестърът към представлението прераства в голям естраден оркестър към Концертна дирекция, поставил началото на концертите в залата на Българско инженерно-архитектурно дружество (БИАД) и зала „България”. Емил Георгиев е автор на музиката към документални, късометражни и игрални филми, на забавни и танцови пиеси и инструментални пиеси за джазов оркестър, на камерна, хорова музика и други. Той е сред първите професионални аранжори и оказва влияние за израстването на редица аранжори през следващите десетилетия. Емил Георгиев създава музиката към постановките „Лудетината“ (1955), „Давним давно“, „Гибелта на ескадрата“, „Търси се звезда“ (1956), „Разбойници“ (1958), „Защо кучето гони котката“, „Иркутска история“ (1960), „Сурова нежност“ (1963), както и към филмите „Алпинизъм“ (1952), „Граница“, „Пирин планина“ (1953), „Две победи“ (1956), „Среднощна среща“ (1958), „Последният рунд“ (1961). Негови са музикалните произведения „Лека нощ“, „Вечерна песен“, „Ето ни влюбени“, „Синя вечер“, „Румба“, „Под дъжда“, „Звездите греят“, „Кой ли знае“, „На стадиона“, „Тема“, „Мелодия“, „Бегин“, „Слънчеви лъчи“, „Небето“, „Да отидем на луната“. През 1975 г. песента му „Безсъница“, в изпълнение на Йорданка Христова, е отличена с първа награда от международния фестивал на българската естрадна песен „Златният Орфей“. Музикологът проф. Розмари Стателова описва дейността на музиканта като неразривно свързана с българската естрадна музика, „с възловите ѝ моменти, очертаващи нейното развитие, тенденции, противоречия“. Според музикалния критик на Емил Георгиев принадлежи заслугата „за издигането на жанра до нивото на майсторския професионализъм, за насищането му с богата художественост, за превръщането му в изкуство с високо идейно предназначение, в трибуна на масово културно възпитание“. Емил Георгиев умира на 19 април 1992 г. По повод 5-годишнината от смъртта му, неговият дългогодишен колега - музикантът Людмил Георгиев (1930-2003), си спомня: „Неговите ерудиция и интереси в различни жанрове музика и изкуства помагаха много в общия процес на творческия му живот… В сравнително кратката си история нашата гилдия би могла да се гордее с личност като него. А ние – неговите приятели, винаги ще си спомняме за прямотата и честността му“. /ДД /СЗ ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: „Голяма енциклопедия България“, т. 4, с. 1526; „Енциклопедия на българската музикална култура“, с. 211; сп. „Българска музика“, бр. 1 от 1972 г.,; в. „Демокрация“, бр. 102 от 15 април 1997 г.; БТА, ВИНФ, 20.04.1992 г., с.7; http://www.ubc-bg.com/емил-георгиев/