Изложбата „Между материята и антиматерията“ проследява творческия път на художника Христо Симеонов, каза Анелия Николаева

Христо Симеонов е достатъчно интересен и разнопосочен не просто като художник, а като артист, за да бъде проследен целият му творчески път, а не само париореалистичните му абстрактни композиции. Това каза директорът на Националната галерия Анелия Николаева при представянето на изложбата „Между материята и антиматерията“, посветена на художника Христо Симеонов (1935–2020). Експозицията е подредена в „Квадрат 500“ и ще може да бъде разгледана до 31 декември. По думите на Николаева идеята за изложбата е предложена от наследниците на художника – неговите деца Страшимир и Ирина Симеонови. Първоначалното намерение е било да се представи нов поглед към париореалистичната живопис, с която авторът е най-познат, но впоследствие екипът на галерията решава да проследи различните етапи в развитието му. Директорът на Националната галерия разказа, че при посещението в ателието на художника екипът е открил произведения, някои от които не са били изваждани от дълго време. Именно те са дали възможност да бъде изградена експозиция, която представя и по-малко познати страни от творчеството на Симеонов. Според Николаева ранните произведения на художника се вписват в процесите на обновление в българското изкуство през 60-те години на ХХ век, когато новото поколение автори започва да се отдалечава от нормативната естетика, наложена през предходното десетилетие. Тя обърна специално внимание на натюрмортите от 70-те и началото на 80-те години. По думите ѝ чрез обикновени предмети от заобикалящата ни битова реалност Симеонов достига до философски внушения, като ги освобождава от битовото им значение и ги превръща в самостоятелни художествени обекти. „За мен Христо Симеонов е от онези, които провиждат отвъд реалната видимост около нас“, каза Николаева. Според нея художникът използва видимата действителност като отправна точка за творчески трансформации, а философското му разбиране за света се превръща в основа на художествения му език. Директорът на галерията отбеляза и значението на абстрактното изкуство в творчеството му. Тя припомни, че в периода, когато съществуват установени идеологически и естетически норми, създаването на абстрактни композиции е било сериозно предизвикателство. Според нея творчеството на Симеонов е показателно за важни посоки в развитието на българското изкуство през втората половина на ХХ век. Николаева благодари на реставраторите на Националната галерия за работата по подготовката на произведенията. Тя посочи, че за нея Христо Симеонов остава преди всичко философ, който чрез своята ерудиция и творческия си поглед за света създава нови художествени форми. По време на изложбата се предвижда и съпътстваща програма с лекции, разговори и беседи, посветени на париореализма и на представите на художника за материята и антиматерията. Уредникът в Националната галерия Мария Кодинова благодари на семейството на Симеонов и на екипа, участвал в подготовката на експозицията. Тя посочи, че съпътстващите събития ще разгледат творчеството му не само в контекста на визуалните изкуства, но и във връзка с други художествени медии. Синът на художника Страшимир Симеонов разказа лични спомени за баща си, когото определи като човек, изпълнен с доброта и фантазия. По думите му Христо Симеонов е притежавал способността да превръща най-обикновени случки в истории, които увличат слушателите. Като пример той разказа как баща му можел да опише слънчев или лунен лъч, проникващ между завесите, или мишле, което отмъква парче сирене, така че слушателят да забрави къде се намира. Страшимир Симеонов подчерта, че в основата на творчеството на баща му винаги е стояло наблюдението на природата. Художникът непрекъснато рисувал, включително в малки скицници с размери едва няколко сантиметра, които носел в джобовете си. В тях създавал пейзажи с молив, а прецизността, характерна за произведенията му, била резултат от дългогодишен труд. Той разказа и за влиянието на баща си върху професионалния път на двете му деца. Самият Страшимир се учел, като наблюдавал работата му и опитвал да повтори отделни техники. Сестра му Ирина, която се занимава с моден дизайн, също възприела от него вниманието към естетиката на предметите и детайлите от заобикалящия свят. Синът на художника си спомни и за подготовката на първата му париореалистична изложба. Тогава Христо Симеонов се прибрал вкъщи и казал, че след представянето ѝ или ще бъдат арестувани, или ще станат известни. „Стана второто“, отбеляза Страшимир Симеонов, като припомни ограниченията пред художествените експерименти по онова време. Той разказа и за случай, при който колежка помолила баща му да нарисува абстрактна картина, а художникът създал „Илюминатор“. Според Страшимир Симеонов това е било част от осъзнаването, че обект на изкуството може да бъде всяка група от форми, включително такива, които не съответстват на познатия ни свят. Страшимир Симеонов благодари на екипа на Националната галерия за подбора и представянето на произведенията и изрази надежда, че изложбата ще възобнови интереса към творчеството на баща му. Христо Симеонов е роден на 14 май 1935 г. в София. Завършва живопис в Националната художествена академия през 1960 г. в класа на проф. Панайот Панайотов. През 1982 г. участва в салона на художественото обединение Ника-кай в Токио, Япония, където е забелязан от престолонаследника в азиатската страна и става първият български художник в личната му колекция, отбелязват от НХА. През 1994 г. Симеонов е поканен и прави самостоятелно първата българска изложба в сградата на Обединените нации в Ню Йорк. В периода 1995–2003 г. публикува последователно три есета под общото наименование „Три въображаеми писма до Стивън Хокинг – моят анти-аз“, в които по своеобразен начин се противопоставя на общоприететата Теория за относителността на Айнщайн, доказвайки собствена теза, чрез теорията за вълновото движение на материята, допълват от НХА. Симеонов представя самостоятелни изложби в София, Виена, Западен и Източен Берлин, Варшава, Краков, Лонг Айланд, Ню Йорк. Участвал е в колективни изложби в Германия, Италия, Нидерландия, Япония, САЩ, Норвегия, Англия, Исландия и др. Негови творби притежават държавни и частни художествени галерии, НХГ, СГХГ, както и частни лица в България, Япония, САЩ, Австрия, Гърция, Кувейт, Италия, Белгия, Аржентина, Алжир, Испания, Уругвай, Унгария, Русия, и други. Медийни партньори на изложбата са Българската телеграфна агенция (БТА), Българската национална телевизия (БНТ), списание Elle и онлайн списанието Rozali.com.