Изложбата „Преминаване“ проследява над четири десетилетия от творчеството на Захари Каменов

Ретроспективната изложба „Преминаване“ на художника Захари Каменов ще бъде открита на 4 ноември в три от залите на Съюза на българските художници (СБХ), на ул. „Шипка“ 6 в София, съобщават организаторите. Изложбата проследява развитието на Каменов от графиките му през 80-те години до най-новите му произведения. Куратор е Пламен Моневски. Произведенията са подбрани от частните колекции на Емил Николов и Пламен Моневски, както и от личната колекция на художника. В една от залите ще бъдат представени акварели, а в друга – текстил, живописни платна и работи в смесена техника с фотографски експерименти. Централната зала ще събере над 70 графични листа, керамика, бронзови пластики и маслена живопис. Сред включените произведения са графични листове по тристишия на поета Борис Христов и творби, вдъхновени от музиката на Рюичи Сакамото. Представени са още акварели, създавани в продължение на 45 години, живопис от началото на 90-те години до днес и експерименти с каракачански тъкани. В текст за експозицията изкуствоведът Красимир Илиев откроява три понятия, които според него обединяват творчеството на Захари Каменов – недоизказаност, древност и промяна. „Недоизказаността го свързва с чанската/дзенска линия в далекоизточното изкуство. При Захари тя е свързана с пренебрежение към естетиката на завършеното, изящното, красивото“, пише Илиев. Древността той разглежда като пътуване във времето – от неолитната пластика до оцелелите фрагменти от античната живопис, чиито знаци по-скоро загатват, отколкото разкриват. Промяната според изкуствоведа се проявява в отказа на Каменов да се придържа към определен стил или установен начин на работа. „Той използва различните медии – графика, живопис, скулптура без привързаност, като средства за неспокойно пътуване към себе си, чрез намиране на себеподобни творци от различни епохи“. Захари Каменов е роден през 1949 г. във Видин. През 1974 г. завършва Националната художествена академия в София. Между 1987 и 1992 г. работи с галерии в Япония, а през 1993 г. специализира в Cité internationale des arts („Сите де-з-ар“) в Париж. Негови произведения се съхраняват в Националната галерия, Софийската градска художествена галерия и музеи в Кайро, Ерусалим, Москва и Токио. През 2010 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен, за цялостна творческа дейност. Носител е на националните награди „Захари Зограф“ (2017) и „Владимир Димитров – Майстора“ (2019). /КС