Необходима е национална дългосрочна политика за справяне със стреса сред работещите в системата на здравеопазването, единодушни са експерти
Необходима е национална дългосрочна политика за справяне със стреса сред работещите в системата на здравеопазването. Около тази теза се обединиха експертите в р...
Необходима е национална дългосрочна политика за справяне със стреса сред работещите в системата на здравеопазването. Около тази теза се обединиха експертите в рамките на дискусията "Стресът и прегарянето при медицинските специалисти – предизвикателства и решения“. Форумът е организиран от Българската стопанска камара (БСК) в рамките на проект „Заедно за устойчива заетост“, в партньорство с Министерството на труда и социалната политика и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). От БСК ще подготвим конкретни предложения до компетентните органи, увери Григор Димитров, главен директор на "Защита на работодателските интереси" в БСК. Здравеопазването засяга цялото общество и затова трябва да започнем от него, каза Добри Митрев, председател на Управителния съвет на БСК. Ще настояваме сектор „Здравеопазване“ винаги да бъде във фокуса на вниманието на институциите, допълни той. Превенцията на бърнаут трябва да е част от последователна политика за условията на труд на медицинските специалисти, посочи председателят на Българския лекарски съюз - д-р Николай Брънзалов при откриването на форума. Здравната политика все още не осъзнава напълно опазването на физическото и психическото здраве на работещите като ценност, каза проф. Тодор Черкезов, директор на Многопрофилната болница за активно лечение "Д-р Атанас Дафовски" - Кърджали, който се включи в дискусията онлайн. По думите му липсата на регулация в разкриването на лечебни заведения води до пренапрежение, а ниските възнаграждения на работещите принуждават хората да работят в две или три лечебни заведения. Тези противоречия прерастват в професионален стрес, който вече става масов, допълни той. Когато една медицинска сестра напусне системата, се освобождават две работни места, каза Диана Георгиева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. По думите ѝ в 350-те болници в страната работят около 21 хиляди медицински сестри. За да е привлекателна професията ни, трябва да има перспектива за развитие – амбулаторни практики, сключили договор със Здравната каса. По думите ѝ все повече медицински сестри ще напускат системата и все повече ще се пренасочат към области, в които имат възможност за развитие. Два пъти се повишава рискът от инциденти за безопасността на пациентите, когато има професионално прегаряне, каза доц. Момчил Баев от Нов български университет. По отношение на текучеството на кадри той посочи, че в общинското здравеопазване има нужда от финансиране и материална база. По думите му според работещите на първо място по важност са взаимоотношенията и общуването, които трябва да се променят, а след тях се нареждат възнагражденията и стимулите. В рамките на дискусията бяха представени данни, според които най-големият източник на напрежение и стрес в работната среда на медиците е липсата на оценка и признание.
Оригинален източник
Прочети оригинала
Bta.bg
Публикацията е автоматично агрегирана. Пълният текст и всички допълнителни материали са достъпни при оригиналния издател.
20 790 публикации в 1kam1.eu
bta.bg